Оценките на тези компании на световните фондови пазари останаха завишени, а рискът от рязък спад се увеличи, посочи Вуйчич. Корекцията след междинните избори в САЩ, „макар и ограничена, ни напомня, че трябва да останем предпазливи“, каза той.
Преди година ЕЦБ свърза рисковете от ИИ предимно с високите борсови оценки и възможността за внезапна промяна в настроенията на инвеститорите. Вуйчич открои и допълнителни източници на риск: нарастващото използване на дългово финансиране наред с емитирането на акции, концентрацията на финансовите експозиции, ускореното внедряване на ИИ и опасността от кибератаки.
Вуйчич посочи, че ИИ дава възможност на финансовите институции да работят по-ефективно, но ги прави по-зависими от малък брой технологични доставчици. Той открои доставчиците на информационни и комуникационни системи, на които разчитат много банки и други финансови посредници в еврозоната. Проблем при един от тях може да засегне едновременно множество институции, предупреди той.
„Все по-мощните и автономни системи за изкуствен интелект увеличават мащаба, скоростта и изтънчеността на кибератаките“, заяви Вуйчич. Той добави, че ИИ прави по-ефективни и опитите хората да бъдат подмамени да разкрият поверителна информация или да инсталират злонамерен софтуер. Това може временно да даде предимство на нападателите, тъй като финансовите институции са изправени пред по-високи разходи и повече ограничения при използването на ИИ за защита, каза той.
Вуйчич предупреди и за нарасналата уязвимост на пазарите на държавен дълг от двете страни на Атлантическия океан на фона на опасенията за инфлацията. За еврозоната той посочи високите равнища на публичния дълг и трайните слабости в публичните финанси на някои държави.
Икономиката на еврозоната запази устойчивостта си и продължи да расте през третото тримесечие въпреки войната в Иран и повишаването на доходността по облигациите, каза Вуйчич. Базисната инфлация остана като цяло стабилна, а при заплатите засега не се наблюдава съществена реакция, добави той. По думите му поскъпването на енергията може да ускори инфлацията, докато по-слабото доверие и по-скъпото кредитиране вероятно ще ограничат част от този натиск, като забавят растежа.
При инфлация около два пъти над целта на ЕЦБ от 2 на сто представители на банката дадоха сигнали за възможно ново повишение на лихвите през декември. То би последвало две увеличения с по 0,25 процентни пункта, след като конфликтът в Близкия изток доведе до скок на цените на енергията. Инвеститорите заложиха на допълнително затягане на паричната политика през 2027 г., отбеляза Блумбърг.
Вуйчич заяви, че Европа се нуждае от повече финансиране чрез пазарите, и призова за по-силни предпазни мерки за цялата финансова система с разширяването на ролята на небанковите институции. Той се обяви и за засилен надзор на равнище ЕС. Банките останаха основният източник на финансиране за предприятията в 21-те държави от еврозоната.
Вуйчич призова и за внимателно наблюдение на бързо растящия пазар на частно кредитиране. Рисковете засега изглеждат овладени, каза той, но посочи ограничената прозрачност, все по-тесните връзки на частните кредитори с банки и застрахователи и възможните проблеми с ликвидността.
ЕЦБ насрочи публикуването на полугодишния си доклад за финансовата стабилност за 18 ноември. Банката публикува предварително анализ за киберрисковете и зависимостта от външни доставчици.