За пълната проява на икономическото въздействие на тези промени ще бъде необходимо време, но предвид че всяка вълна се проявява по-бързо от предишната, този момент едва ли е далеч. Европа обаче е в сложна ситуация и рискува да изостане от двата мощни икономически центъра – САЩ и Китай. Тя има силни позиции в областта на научните изследвания, но изпитва затруднения при превръщането на научните открития и изобретения в продукт на успешни компании и при разрастването на тези компании до мащаб, в който могат успешно да се конкурират на глобално ниво. Основният проблем не е липсата на иновативни идеи или предприемачески талант, а условията за тяхната комерсиализация, финансиране и развитие. Изоставането в технологиите в крайна сметка може да доведе до загуба на икономически растеж и най-вече – загуба на благосъстояние и стандарт на живот. Около тази теза се обединиха участниците във форума Европейски дни на научите изследвания и иновациите, който се проведе по-рано тази седмица в Брюксел.
Едно от големите предимства на Европа в този процес е мрежата от научни центрове и университети, отличните учени и привлекателността й в международен план. Ключов фактор за привличането и задържането на талантливи изследователи е академичната свобода – възможността учените сами да избират проблемите и методите, с които работят, да оспорват общоприети идеи и предположения, както и споделят и публикуват постигнатите резултати без цензура или страх за професионалното си развитие, посочи Марина Вязовска, носител на "Медала на Филдс" - най-престижното международно отличие в областта на математиката, често определяно като „Нобеловата награда за математика“.
Индексът на Академичната свобода, изготвян от германския университет „Фридрих Александър“, сочи, че свободата на научните изследвания в Европа остава относително стабилна, въпреки цялостното влошаване на индекса, който през последното десетилетие се е понижил в 50 държави, а се е повишил едва в девет. Стабилен е и показателят за България, където се отчита ниво от 0,85 пункта, съпоставимо с това във водещи европейски държави като Франция и Германия. Това обаче не бива да се приема за даденост, предупреждава Кристиан Дростен, директор на берлинската университетска болница „Шарите“, предвид развитието в европейски държави като Унгария, където индексът е спаднал до 0,30 пункта, и - макар и временно - Полша.
„В Европа можем да се гордеем с научната среда, която имаме, но спадът в други региони не бива да ни радва. Той не ни осигурява истинско конкурентно предимство, тъй като работещите в научната сфера са свързани на международно ниво и това не е игра с нулев резултат – ако академичната свобода намалее на едно място, другите да печелят от това“, предупреждава проф. Катрин Кинцелбах от университета „Фридрих Александър“ и един от създателите на индекса.
Рисковете за академичната свобода произтичат от различни фактори, като може би най-тревожният сред тях са политическите партии с антиплуралистични и антинаучни програми. Ако такива партии получат достъп до властта, това ще има реални последствия за науката, допълва Кинцелбах.
За да бъде защитена академичната свобода, са необходими силни и приложими юридически механизми, силни и отговорни институции, които да застават зад учените, както и адекватно финансиране за научните изследвания, отбелязва Лодовико Фолин-Калаби, представител на ЮНЕСКО пред ЕС.
Защитата на академичната свобода e основен елемент в предложения от Европейската комисия Закон за Европейското научноизследователско пространство (ERA Act), наред с т. нар. „пета свобода на движение“, каза в обращението си към участниците европейският комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.
„Осигуряването на свобода на движение за изследователите и знанията е крайъгълният камък на екосистемата, която изграждаме“, посочи Захариева, като, по думите й, това означава да се осигури свобода на движение в цяла Европа за изследователите и знанията, улесняване на трансграничните инвестиции, предотвратяване на фрагментация и засилване на въздействието, както и създаване на общо ниво на защита за учените.
ЕС е изграден около концепцията за четирите традиционни свободи на движение – на стоки, услуги, капитали и хора (труд), но те вече не са достатъчни, за да помогнат на Европа да се конкурира на световно ниво, посочва в доклада си от 2024 г. „Много повече от пазар“ бившият италиански премиер Енрико Лета, който също участва във форума.
Европа няма да може да постигне необходимата ѝ независимост, ако научноизследователската и иновационната дейност остане фрагментирана в рамките на 27 отделни държави и не разполага с възможности за разрастване и постигане на необходимия мащаб, предупреди Лета.
За развитие на европейския научноизследователски потенциал обаче ключово значение има и предвидимото и надеждно финансиране – изследователите имат нужда от стабилност и ресурси, за да преследват амбициозни проекти, а „никой не може да твърди, че разполага със свобода на изследванията в празна лаборатория“, според румънския евродепутат и бивш министър в няколко правителства Дан Ника.
Програма „Хоризонт Европа“ е основният инструмент на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите и в момента, като част от преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС, протича оформянето й за периода 2028-2034 година. Европейската комисия поиска бюджетът на програмата да бъде удвоен от сегашните 95 млрд. евро до 175 млрд. евро. Европейският парламент предложи още по-висок бюджет – от 200 млрд. евро, но Съветът, представляващ страните членки, е намалил финансовия ресурс с 10 процента спрямо първоначалното предложение, съобщи Захариева.
Ако Европа иска да постигне целта за инвестиции в научни изследвания и разработки в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), ще са необходими допълнителни 565 млрд. евро. Основните конкуренти на ЕС и водещите държави в областта на научните изследвания и иновациите отделят значително повече от 3 процента, подчерта тя.
По думите й, наред с амбициозен бюджет, в следващото издание на програмата трябва да бъдат заложени също така баланс между гъвкавост и предвидимост и по-бързи процедури.
Въпреки противоречията около бъдещето на програмата Европа разполага с много предимства - талантливи хора, отлични университети, силни изследователски институции, голям потребителски пазар и значителни финансови ресурси, но те биват подкопани от фрагментирания пазар, недостатъчното финансиране за разрастване на бизнеса, административната сложност, бавните регулаторни процедури и ограниченото сътрудничество между стартиращите компании и утвърдените индустрии.
Структурният проблем на Европа не е липсата на идеи и иновации, а в тяхната комерсиализация и постигане на необходимия мащаб, посочва Ан Метлер, член на Европейския съвет по иновации - водещата инициатива на ЕС за идентифициране, създаване и разрастване на перспективни технологии и иновации в дълбоките технологии.
Липсват и три предпоставки за създаване на успешни и конкурентни в глобален план компании – скорост, мащаб и прости процедури, вместо това „всичко се случва твърде бавно, твърде сложно и винаги оставаме малки“, отбелязва Метлер, според която „Европа се самозадушава с регулации“.
За разрешаване на този проблем би могъл да допринесе т. нар. 28-ми режим в ЕС – предложението на Европейската комисия от март т.г., предвиждащо възможност за онлайн регистрация на компании на цена от около 100 евро, която да стане валидна в рамките на 48 часа и да опрости трансграничната дейност на бизнесите, давайки им възможност да работят на територията на целия ЕС. Предложението обаче е непълно, тъй като не предвижда уредба за дължимите данъци и трудовоправни разпоредби, приложими към такива компании. Това е „евтина реформа, която би оказала огромно въздействие, крайно необходимо за бизнеса на силно фрагментирания европейски пазар“, което обаче в хода на преговорите със Съвета и Европарламента е „разводнено“ дотолкова, че е по-добре да бъде оттеглено, подчертава Метлер.
Същевременно за недостатъчното финансиране се търсят различни решения – създаване на условия за засилено банково кредитиране за средноголеми компании, инвестиции от семейни бизнеси и пенсионни фондове, данъчни стимули за компании от сектора на дълбоките технологии, финансиране за промишлени компании, възприемащи нови технологии. Ключовото обаче е европейските малки и средни компании да са готови да купуват разработките на европейски стартъпикакто и да бъде насърчено участието им в обществени поръчки, посочва Алдо Подеста, главен изпълнителен директор на швейцарската компания за разработване на ИИ модели „Джото“ (Gioto).
Преосмисляне на принципа за финансиране също може да се окаже плодотворен подход. Европейската комисия например създаде по-рано тази година Европейския фонд за разрастване на компаниите (European Scaleup Fund) с обем от 5 млрд. евро и задача да осъществява директни дялови инвестиции в късен етап на развитие на най-перспективните европейски технологични компании. Тези средства обаче могат да бъдат „разпиляни“ и да не окажат желания ефект, ако финансирането бъде насочено към твърде много компании. Затова може да се избере друг път – създаване на своеобразен „ЦЕРН за изкуствен интелект“ чрез споделяне на ресурси между различни европейски дружества, към който впоследствие да бъде насочено по-мащабно финансиране и разработките да се ползват от всички. Това би дало възможност и да се избегне ненужното дублиране на изследвания по отделни научни проекти, отбелязва Подеста, предлагайки като подходяща основа за такава инициатива швейцарско-европейският проект за голям езиков модел „АПЕРТУС“ (Apertus).
Възможно е също да се разработят пилотни проекти, които да съчетават различни европейски инициативи, инструменти за финансиране и опростяване на нормативната уредба във връзка с конкретни стратегически продукти или да се улесни кандидатстването на малки компании, разполагащи с доказани технологии, да участват в търговете за обществени поръчки, препоръчват Марта Ортега Вале, основател на биотехнологичната компания „Грийнлайт Биосайънсиз“ (GreenLight Biosciences) и Анита Шьол Абилдгард, съосновател на стартъпа за ИИ модели за научни нужди „Айрис“ (Iris).
Европа не бива просто да имитира американските или китайските технологични модели. Вместо това тя трябва да разработи свой собствен подход, основан на откритост, сътрудничество и европейските ценности, подчертава Подеста.