Тази сцена в бургаската кооперация "Черноморка" улавя крехкия баланс на съвременната текстилна индустрия. Основано през 1950 г. от хора с увреждания, предприятието, което на 24 декември тази година ще навърши точно 76 години, днес е един от малкото представители на социалната икономика в Югоизточна България. Докато шивашки фабрики в региона се задъхват под натиска на скъпия ток и конкуренцията на вноса, "Черноморка" се държи над водата чрез хибриден модел: шие висок клас облекла за Западна Европа, но реално се издържа като хазяин.
Когато наемите субсидират производството
В цяла България са останали около 70 трудово-производителни кооперации за хора с увреждания, а броят им продължава да намалява, казва председателят на “Черноморка“ Антонела Илиева, която подчертава, че тайната на тяхното оцеляване не е в шевните машини, а в недвижимите имоти.
Кооперацията отдава свободните си площи под наем на пъстър микс от бизнеси - от производители на спално бельо, хигиенни материали и електронни платки до рибопреработвателно предприятие, две модни къщи и два аптечни склада. Именно тези приходи действат като финансов буфер, който покрива тежките сметки за индустриална електроенергия и отоплението на шивашкия цех, с климатици през зимата.
"Изкарваме, защото имаме помещения за даване под наем. Всъщност това ни носи най-много приходи, а не производството на дрехи“, признава Илиева. Приземният етаж в сградата на кооперацията обаче, който ръководството обмисляло да превърне в собствен магазин, предлагащ детските дрехи с бранда "Черноморка", остава затворен заради липсата на човекопоток и паркоместа в тази част от Бургас – Северната промишлена зона. Само допреди няколко години кооперацията продаваше произведените от нея детски дрехи в собствен магазин в центъра на Бургас, но днес продукцията се предлага единствено на търговски изложения в страната.
Висока мода на ишлеме
В кроячното и шивашкия цех, където старите машини работят редом до нови, закупени с европейско финансиране, няма дизайнер. Кооперацията работи по готови кройки и шаблони на западни клиенти - ежедневни дамски дрехи за Дания и луксозни детски модели за Франция, Италия и Испания.
Достъпът до тези пазари обаче има своята цена. Директните договори са почти невъзможни и Илиева разчита на лични контакти и търговски посредници. Агентите удържат комисиона от 5 на сто върху цената за френския пазар и до 8 процента за скандинавските държави, казва тя, докато ни показва черни панталони, поръчани за рап изпълнители във Франция. “Понякога ни поръчват детски дрехи, за които се изисква много високо качество. Обикновено са за магазини, в които повечето българи не могат да си позволят да пазаруват“, посочи Антонела Илиева.
Въпреки ниските маржове и несигурността в цеха продължава да се инвестира. Следващата цел е специализирана филетмашина за прецизна изработка на джобове за сака и палта, за която Илиева съжалява, че не е купила още миналата година.
На теория държавата подкрепя предприятията за хора с увреждания, като например възстановява част от разходите за осигуровки на работещите в тях под формата на целеви субсидии, а европейското законодателство насърчава възлагането на т.нар. запазени обществени поръчки. На практика обаче "Черноморка" е изтласкана от държавните търгове, казва Илиева.
През 2007 г. кооперацията изпълнява мащабна държавна поръчка за 42 000 тениски за месец и половина, мобилизирайки на пълни обороти още две предприятия. Днес подобни договори са недостъпни заради корупционен натиск, твърди председателят на КТ “Черноморка“.
Антонела Илиева разказа за два конкретни случая от последните години. При опит за участие в търг за униформи, посредник донесъл готови документи с разпределени цени и поискал дял за себе си. В друг случай, при поръчка на компания, представител поискал 13 на сто комисиона, за да “подскаже“ печелившата оферта.
“То за нас какво остава в такъв случай“, пита реторично Илиева, която отказва сделките. Според нея частните фирми успяват да калкулират подобни нерегламентирани разходи, но за социална кооперация с прозрачно счетоводство и ниска норма на печалба това е невъзможно. Така социалните предприятия остават принудени да разчитат на дребни локални поръчки, като униформи за детски градини или да търсят клиенти в чужбина.
От кафе до шивашки игли
През десетилетията кооперацията сменя десетки дейности - от производство на мебели, плетива, кошници и битови кукли до чупене на бадеми, ръчно пакетиране на подправки и производство на… боза. В определен период предприятието е дори един от двата официални вносителя на сурово кафе в България, като пече и пакетира сортове от Виетнам, Коста Рика и Венецуела, докато масовата индустриална автоматизация не слага край на този бизнес.
Днес основният капитал на кооперацията са хората от Бургас и околните села, за които цехът е сигурно работно място от понеделник до петък. Имаме около 30 работници общо, посочи Антонела Илиева. Някои от тях с 58 години трудов стаж в предприятието, каза тя и допълни, че заедно с книговезкия цех в центъра на Бургас и наемателите, тези трудещи се хора поддържат жива една индустриална формула, в която пазарният прагматизъм е единственият гарант за оцеляването на социалната кауза на КТ "Черноморка".