Откриването се състоя в присъствието на много негови близки, приятели, колеги и граждани, които се събраха година след кончината му, за да си спомнят за него и да се докоснат до по-малко познатата му страна – тази на художник.
„Когато един човек оставя такова сериозно творчество, той продължава да живее – не само при близките си, а и при всички нас и при следващите поколения, които ще имат възможност да се запознаят с неговите творби“, каза при откриването директорът на благоевградската галерия Иван Милушев.
Той определи Александър Караджов като талантлив художник с изключителна любов към рисунката, която е съхранил през годините, въпреки че не е получил професионално образование в тази област. „Като гледам начина, по който познава човешкото тяло, едва ли това се изучава само от една книга. Просто това е талант“, каза Милушев. Той разказа за интереса на Караджов към анатомията на човешката фигура и за усилията му да открие специализирана литература, която да му помогне в рисуването.
По думите му, изложените творби са само част от създаденото от Караджов, като има още значителен брой рисунки. Милушев изрази надежда експозицията да бъде показана и в други градове, включително в София, за да може повече хора да се запознаят с творчеството на благоевградския художник.
Изложбата е организирана от съпругата му и дългогодишен журналист Юлия Караджова, която определи експозицията като своеобразна духовна храна, с която иска да сподели спомена за съпруга си. „За една година се раздава храна, а за мен това е духовната храна, която искам да ви подаря“, каза тя и благодари на присъстващите, че са уважили събитието. Караджова припомни, че това е втората изложба на съпруга ѝ. Първата е била организирана по повод неговата 60-а годишнина във фоайето на телевизионния център, благодарение на Валери Яков.
За работата си с Александър Караджов в РТВЦ – Благоевград разказа и журналистът Силвия Домозетска. Тя подчерта, че изложбата разкрива страна от личността му, която не всички негови колеги са познавали. „Сашо беше с изключително усещане за образ. Той знаеше как да лови мига, как да намери гледната точка, как да разкаже история без думи“, каза Домозетска. Тя припомни, че около 40 години от живота му са преминали зад камерата, в телевизионния разказ, като във фонда на телевизионния център се съхраняват негови филми, репортажи и документални истории.
По думите ѝ, Караджов е съчетавал работата си като оператор с непрестанни занимания с изкуство. Дори по време на снимки той намирал време да изработва миниатюри от цариградски чимшир, използвайки джобно ножче. Работел и с камък и мрамор, като търсел в материалите не просто форма, а линия, знак и мисъл.
В памет на Александър Караджов телевизионното студио на РТВЦ – Благоевград вече носи неговото име, съобщи режисьорът в телевизионния център Румяна Ангелакова. Идеята е била на негови колеги оператори. „Той не е спомен, той е присъствие“, каза Ангелакова и допълни, че всеки от присъстващите познава различна страна от многопластовата му личност.
Александър Караджов е роден на 10 септември 1953 г. в Благоевград. През 1975 г. започва работа в Българската национална телевизия, а от 1978 до 2018 г. работи като оператор в РТВЦ – Благоевград, където участва в създаването на телевизионни предавания, документални и художествени филми. Въпреки че не успява да стане студент в Националната художествена академия, където няколко години кандидатства в специалност „Илюстрация и оформление на книгата“, той не изоставя любовта си към изобразителното изкуство. Създава рисунки и миниатюрни пластики от дърво и камък, вдъхновени от японското изкуство нецке. Първата си самостоятелна изложба открива през 2013 г. по повод 60-годишнината си в Арт салона на Радио Благоевград и Регионалния телевизионен център, припомнят от благоевградската галерия.