С обявеното в края на октомври предсрочно оттегляне от базираната във Франкфурт на Майна институция, което ще влезе в сила на 7 февруари догодина, Кристин Лагард постави началото на надпревара с времето между 21-те страни от еврозоната, която трябва да определи следващия президент на ЕЦБ до края на годината.
Сроковете са кратки, тъй като трябва да бъдат преминати поредица от официални етапи, предвидени в европейските договори: препоръка за кандидатура от Еврогрупата, последвана от консултации с Европейския парламент и Управителния съвет на ЕЦБ, които ще представят становищата си преди окончателното решение на държавните и правителствените ръководители.
Еврогрупата вече започна процеса, като още миналата седмица приключи събирането на кандидатури.
„Получихме две отлични кандидатури“, подчерта в понеделник гръцкият министър на финансите Кириакос Пиеракакис, който е председател на Еврогрупата.
Става дума за 59-годишния Клаас Кнот, който оглавяваше Нидерландската централна банка от 2011 до 2025 г., и 55-годишния Пабло Ернандес де Кос, който беше начело на Испанската централна банка ("Банко де Еспаня" - Banco d’Espana) от 2018 до 2024 г., а от миналата година ръководи Банката за международни разплащания (БМР) – престижна финансова институция с централа в Базел, Швейцария.
Двамата кандидати са ръководители с богат професионален опит, които познават отлично механизмите на работа на ЕЦБ, тъй като в продължение на години са представлявали страните си в институцията. Освен опита им в икономическата и финансовата сфера обаче, решаващо значение ще има способността им да отправят ясни послания към финансовите пазари, отбелязва АФП.
Президентът на Франция Еманюел Макрон води преки разговори с германския канцлер Фридрих Мерц, за да се опитат да съгласуват позициите си.
Въпросът е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като двете водещи икономики в еврозоната искат да използват случая, за да си разпределят още два поста в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, които скоро ще се освободят: този на главния икономист - ирландеца Филип Лейн, чийто мандат изтича през май, и този на германката Изабел Шнабел, която отговаря за пазарните операции и се очаква да се присъедини към Международния валутен фонд (МВФ) в началото на 2027 г.
Послания за стабилност
„Всъщност има три поста, които трябва да бъдат заети и именно разпределението им вече е предмет на разговори между президента на Франция и германския канцлер, за да се постигне обща визия не само за личностите, но и за задачите и целите на ЕЦБ“, посочват от Елисейския дворец.
Целта е да се осигури „плавен и бърз преход, който преди всичко да продължи да гарантира послания за стабилност, от които се нуждаем за ЕЦБ“, изтъкват от френското президентство.
„Обсъжданията за бъдещото ръководство на ЕЦБ продължават. До момента не е взето никакво решение“, заяви от своя страна говорител на германското правителство пред АФП, без да навлиза в подробности за обсъжданите варианти.
Според информация от няколко независими източника Франция е изразила пред Германия предпочитанието си Пабло Ернандес де Кос да оглави ЕЦБ и би искала постът на Изабел Шнабел да бъде зает от Лоранс Бун - бивш държавен секретар по европейските въпроси във френското правителство и бивш главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която понастоящем ръководи дейността на банка „Сантандер“ (Santander) във Франция.
От германска страна ситуацията е по-неясна, тъй като управляващите консерватори и социалдемократи все още не са постигнали съгласие за кандидат, който да замени Филип Лейн.
Освен това, ако Клаас Кнот бъде предпочетен пред Пабло Ернандес де Кос за поста, то в Изпълнителния съвет на ЕЦБ ще се освободи и четвърто място - това на неговия сънародник Франк Елдерсон, което ще разшири още повече обхвата на преговорите.
Въпреки това процесът може да се развие бързо, ако бъде постигнато френско-германско споразумение. В такъв случай лидерите на еврозоната биха могли да одобрят споразумението на срещата на върха на ЕС на 26 и 27 ноември в Брюксел.