Музиката е свобода. Както и поезията е свобода. Най-голямата свобода, която бихме могли да имаме. С тези думи поетът Едвин Сугарев представи в Бургас новата си стихосбирка „Музиката ще ми свети“, издадена от „Знаци“.
По време на срещата, която бе преплетена и с музикални изпълнения на ученици от Националното училище за музикални и сценични изкуства "Проф. Панчо Владигеров", той обяви и името на следващата си книга с фрагменти „Игра на криеници с мрака", която се очаква да излезе от печат през 2027 г. 
Всяко стихотворение в книгата „Музиката ще ми свети" е създадено под директното въздействие на определена музикална композиция, която той слуша, докато пише. Затова и всеки един от текстовете е придружен с препратки към записи в YouTube, така че читателят може да слуша музиката, вдъхновила поезията. Подборът обхваща различни жанрове и традиции – от класическа музика, джаз и блус до арменски дудук, индийски раги и монголско гърлено пеене.
Сугарев разказа, че експериментите му с писане под въздействието на музика започват още около 2016 - 2017 г. За него е важно композицията да бъде слушана многократно, докато от нея започнат да се появяват образи и сюжети. „Това, което усетих в един момент, е, че под въздействието на музиката се появяват образи, възникват метафори, възникват сюжети, които просто не знам откъде идват. Не знам дали от мен или от самата музика, по-скоро бих казал, че от музиката директно“, обясни поетът. 
Първата му подобна книга, посветена на музиката, е издадената през 1998 г. „Джаз“. В нея обаче той изследва възможностите да пресъздаде джазови ритми и структури чрез стихове, докато при новата стихосбирка подходът е различен – текстовете са написани от началото до края под въздействието на конкретни музикални произведения.
Първоначалният набор от стихотворения, които се появяват по този начин, надхвърля трикратно броя на включените в изданието, допълни той. За селекцията от ръкописите му помага неговият приятел и „учител по поезия и кураж" Борис Христов, към когото Сугарев се обръща с молба да сподели мнението си дали има смисъл тази поезия да бъде публикувана, или е по-добре да остане в архива му. Христов се ангажира с редакцията и го насърчава да издаде книгата, като му предлага и музикални произведения, с които дотогава той не е бил запознат.
„Музиката предизвиква различни асоциации у всеки от нас. Всеки от нас е различен и чувства музикалната композиция по своему. Но тази книга е свидетелство за това, което съм почувствал аз, което съм видял и което съм извлякъл от тези музикални композиции“, каза Сугарев. Той уточни, че слушането не е задължително условие за възприемането на стиховете, а препратките дават възможност на читателя сам да избере как да съчетае музиката и текста.
Връзката на Сугарев с музиката е и семейна. Както той сам разказа, дядо му Стефан Сугарев преподава виола в консерваторията. Музиканти са още сестра му и трима негови племенници, а синовете му - близнаците Йоан и Кристиан, на които е посветена книгата, също са част от това семейно обкръжение. Самият поет обаче не се научава да свири на инструмент, въпреки че като дете посещава уроци по пиано. Днес определя себе си като меломан и добър слушател. „Слушането на музика също е изкуство“, отбеляза той.„Ако погледнем по-дълбоко, музиката и поезията са друг език, различен от обичайния. Много по-свободен, много по-асоциативен, с много по-дълбоки и трансцедентални корени. Това са езиците, чрез които общуваме с Бога, а поетите и музикантите са нашите преводачи, чрез които можем да доловим тази връзка", коментира още Сугарев.
Сред посланията на книгата той открои нейната полифоничност и разбирането за света като свързано цяло. „Битието не е механизъм, а организъм. Едно цяло, в което всичко е свързано и вибрира енергийно“, посочи поетът. В този смисъл различните музикални традиции и поетични текстове не са подредени като отделни, изолирани части, а съществуват в общо пространство.Дъщерята на поета Тея Сугарева, преподавател по режисура във филиала на Националната академия за театрално и филмово изкуство в Бургас, се включи в разговора с коментар за близостта между музиката, поезията и театъра и прочете свое любимо стихотворение от книгата – „Гъсеницата я няма“, което завършва с думите: „Музиката ни разкрилява. И от самите себе си излитаме“.
Поглед към книгата от позицията на литературното изследване представи и проф. Калина Лукова от Бургаския свободен университет. Тя обърна внимание на връзката между музикалната интонация, ритъма и поетическия текст и направи препратки към поезията на Пол Верлен и творчеството на Дилън Томас.
Издателката Румяна Емануилиду постави акцент върху свободата като основна идея в книгата. Тя припомни предишните три издания на Сугарев, които излизат под знака на "Знаци" - стихосбирката „Тезей в лабиринта“ и книгата с фрагменти „Сърцевина“. Относно следващата му книга „Игра на криеница с мрака“ Емануилиду разкри, че тя е писана през лятото на 2026 г. на Камен бряг и обобщава голяма част от неговия живот.