Вярна като куче, силна като муле, пъргава като коза - как една невъзможна поръчка ражда световно явление

Точно преди 86 години на днешния 13 ноември 1940 година в САЩ е изпитан първият джип в историята, който вече над осем десетилетия пише бляскава история в световното автомобилостроене. Но за да проследим пътя на този възход, трябва да се върнем в самото начало.

През юли 1940 г. Втората световна война вече разтърсва Европа, а Съединените щати още не са влезли в нея. Американската армия обаче се готви за всеки случай. Интендантският корпус търси лека разузнавателна кола, която да замени мотоциклетите и преправените „Форд Модел Т“. Изискванията са амбициозни: задвижване на четирите колела, тегло под 600 килограма, място за картечница и сгъваемо предно стъкло.

Но най-големият проблем е времето. Поканата е изпратена до 135 производители. Те имат 11 дни да подадат оферта, 49 дни да представят работещ прототип и 75 дни да доставят 70 тестови коли. Повечето просто свиват рамене. Подобна кола трудно се проектира и за година. Поръчката изглежда невъзможна.

Петте дни на един наемник

Най-отчаяна е ситуацията в градчето Бътлър, Пенсилвания. Там е „Американ Бантам“ - оцеляла част от фирмата „Американ Остин“, основана през 1929 г., фалирала през 1934 г. и реорганизирана година по-късно. „Бантам“ произвежда мънички коли и е на ръба на нов банкрут. Договор с армията би я спасил, но фирмата почти няма инженери.

Главният инженер Харолд Крист се обръща към Карл Проуст - независим конструктор от Детройт. Проуст първоначално отказва, но армията сама го моли да поеме задачата. На 17 юли 1940 г. той се появява в почти пустите цехове в Бътлър. Работи без заплата, като се съгласява да не получи нищо, ако „Бантам“ не спечели поръчката. Има пет дни до крайния срок за офертата.

Проуст чертае денонощно. На 22 юли той и председателят на Бантам изминават около 300 мили до Балтимор. Там, пред кабинетите на Интендантския корпус, вече чакат представители на „Форд“, „Кросли“ и „Уилис-Оверланд“.
„Уилис“ е с най-ниска цена. Само „Бантам“ обаче обещава да достави прототип в рамките на 49 дни, и поръчката е за нея.
Четиридесет и деветият ден

Следват седем седмици без почивка. Екипът на „Бантам“, воден от Проуст, сглобява колата и тя е готова точно навреме. Историята, разказвана в Бътлър, е чудесна илюстрация за състезанието с времето: можели да я закарат до Мериленд на ремарке, но искали да й „разработят“ току-що сглобения двигател, затова пропътували разстоянието с нея. На 23 септември 1940 г. колата пристига в тестовия център на армията в Кемп Холабърд. Известна е като „Блиц бъги“ и по-късно като „Стария номер едно“. Тя изпълнява почти всички изисквания, с изключение на въртящия момент на двигателя.

Тук започва историята с несправедливостта. Армията решава, че малкият „Бантам“ няма капацитет да произведе стотиците хиляди коли, които ще са необходими. Затова предава чертежите на Проуст на „Форд“ и „Уилис“ и ги насърчава да направят собствени версии.

Човекът със супер двигателя

„Уилис-Оверланд“ от Толедо, Охайо, има коз, който другите нямат: двигателя си. Главният инженер Делмар „Барни“ Роос е човек с богат опит от „Пиърс-Арроу“, „Локомобил“ и „Студебейкър“, а в „Уилис“ идва през 1938 г. Той е усъвършенствал мотора на фирмата така, че мощността му се покачва от около 45 на около 60 конски сили. Двигателят е известен като „Go Devil“ („Гоу Девил“).

Колата на „Уилис“, наречена „Куад“, е показана през ноември 1940 г., на Деня на примирието, и пристига за тестове десет дни преди версията на „Форд“. Има проблем: тя е с малко над 110 кг по-тежка от допустимото. Роос стои пред избор - да преработи конструкцията си и да запази мощния мотор или да купи по-лек двигател от „Континентал“. Избира първото.

И трите компании получават поръчки за по 1500 бройки, които да бъдат тествани в реални условия. Армията сравнява резултатите и взема най-доброто от всеки проект. Моторът и общата конструкция са на Уилис. Характерната решетка с вертикални пластини идва от „Форд“. Основата - разположение, колесна база, трансмисия - води началото си от чертежите на Проуст. Така Уилис „Куад“ се превръща в модел МА, а после в МВ - най-известния военен джип.

За да произведе достатъчно коли, армията избира „Форд“ като втори производител. „Форд“ строи колата по планове на „Уилис“ и я нарича GPW - буквата „W“ е за „Уилис“ /“Wilis“/. Двата модела са взаимозаменяеми, макар „Форд“ да щампова логото си върху различни болтове и дребни детайли. Между 1941 г. и края на производството през септември 1945 г. са построени общо около 640 000 коли - по различни данни около 360 000 са на „Уилис“ и около 280 000 на „Форд“. „Бантам“, създателят на първообраза, остава с едва няколко хиляди.

Откъде идва името?

Никой не знае със сигурност. Думата „джип“ е била използвана в американската армия за новобранци и за различни превозни средства още преди 1940 г. Често се споменава хипотезата, че името идва от „GP“ (general purpose - с общо предназначение), но историците не са единодушни. Съществува и версия за герой от комикс. Фактът е, че след 1941 г. джип става общоприето название.

Приятелят на войника

На фронта малката кола бързо си създава репутация. Военният кореспондент Ърни Пайл я описва като вярна като куче, силна като муле и пъргава като коза. Тя е навсякъде - на фронта, в щабовете, на летищата, в тила. Превозва командири, ранени, боеприпаси, радиостанции. Появява се и вариантът GPA „Сийп“ - амфибия, от която са направени близо 13 000 бройки. Снимка на Сигналния корпус, показваща летящ джип с екипаж и малко оръдие на буксир, става основа на популярни легенди и плакати.

Спорът за бащинството

Още по време на войната „Уилис“ започва мащабна рекламна кампания, в която се представя като създател на джипа. През февруари 1943 г. компанията подава заявка за търговска марка „Джип“. „Бантам“, „Форд“ и други оспорват това.
Спорът се решава едва през 1948 г. Федералната търговска комисия на САЩ забранява на „Уилис“ да твърди, че е изобретател на джипа, но признава „Бантам“ за създател на първоначалния замисъл. Проуст е сред свидетелите. „Уилис“ регистрира името „Джип“ едва през 1950 г.

Самият Проуст никога не е твърдял, че е единствен автор. Историците обикновено говорят за колективен продукт: Проуст и „Бантам“ създават концепцията, Роос и „Уилис“ я усъвършенстват и дават мощност, „Форд“ осигурява производствената мощ. Въпреки това името на Проуст липсва на паметната плоча в Бътлър, а той умира през 1963 г. Най-старият оцелял прототип - BRC 60, наричан „Грампс“ („Дядото“) - днес се пази в музея „Хайнц Хистъри Сентър“ в Питсбърг.

От фронта към фермата

Още преди края на войната „Уилис“ мисли какво ще прави с този успех. Предвоенните й леки коли са сметнати за неподходящи за следвоенния пазар. Идеята, развивана от индустриалния дизайнер Брукс Стивънс още през 1942 г., е простичка: колата, която армията обикна, може да стане и граждански превоз.

През 1944 г. „Уилис“ пуска първите прототипи, наречени CJ - „Civilian Jeep“ (граждански джип). Тестовият модел CJ-2 има вид на военен джип, но е готов за земеделска работа. Търговската марка „Агри-джип“ (AgriJeep) е регистрирана през декември 1944 г., макар да не е използвана.

На 17 юли 1945 г., по-малко от два месеца след капитулацията на Германия и още преди края на войната в Тихия океан, започва производството на CJ-2A, наричан „Универсален джип“. За известно време се произвежда паралелно с МВ: още около 9000 военни джипа излизат от поточните линии до септември 1945 г. Ранните цивилни коли дори са сглобявани от остатъци от военни части.

Новият модел вече има задна врата, резервна гума отстрани, по-големи фарове и външен отвор за гориво. Освен маслиненозеления цвят се предлагат и други. Рекламата е насочена към земеделците: джипът е „трактор, камион и електроагрегат в едно“, с опционален вал за отвеждане на мощност, лебедки и плугове. Първият цивилен джип се превръща и в първия масово произвеждан граждански автомобил с четири задвижващи колела в света. До 1949 г. са произведени над 214 000 бройки.

Ако джипът може да е ферма, може да е и вагон

През 1946 г. „Уилис“ е ръководена от Чарлз Соренсен - човекът, който десетилетия е бил дясната ръка на Хенри Форд. Той поставя на Брукс Стивънс изненадваща задача: да проектира каросерия, която да може да се прави от доставчици на щамповани детайли за хладилници. Резултатът е първият изцяло стоманен джип комби - във вариант за семейства, а не за ферми. Появява се през юли 1946 г. и показва, че джипът може да бъде и градска кола.

Наследството

Следвоенната история на гражданския джип е дълга. Серията CJ се произвежда от 1945 до 1986 г. и общият й тираж надхвърля 1,5 милиона бройки. Собствеността върху марката сменя няколко стопани: „Уилис-Оверланд“, после „Уилис Моторс“ (1953), „Кайзър Джип“ (1963) и „Американ Моторс“ (1970). Моделът CJ-5, базиран на военния М38А1, остава в производство 28 години. През 1987 г. го наследява „Рангълър“.

Джипът пътува и по света. Японската „Мицубиши“ го произвежда по лиценз до 1998 г. - около 200 000 коли. Индийската „Махиндра“ все още прави машини, водещи началото си от CJ-3B.

Така на финала остава едно чудесно противоречие. Колата е замислена в малката фирма „Бантам“, получава сърцето си от по-солидната „Уилис“, масово е произвеждана от колоса „Форд“ и си остава известна най-вече с името на един от тях. А човекът, който й дава форма за пет дни, без да получи пари, получава от историята само скромни бележки под линия.

По материали от интернет