Паметникът ще бъде в цял ръст и ще бъде изработен от бронз от български скулптор. Постаментът ще бъде направен с камъни от околността или от крепостта на последния български владетел, която се намира в Липова.
За изграждането на паметника ще бъде създаден и инициативен комитет, в който участието си вече са потвърдили посланикът на България в Румъния Радко Влайков, археологът професор Николай Овчаров, историкът Пламен Павлов, историкът и директор на училището в Стар Бешенов (Дудещи Веки) Петър Топчов. Подкрепата си е дал и кметът на Липова Флорин Пера.
Паметникът ще бъде финансиран от Съюза на банатските българи в Румъния и вероятно ще бъде поставен в централния парк в Липова, срещу турския базар от 17-и век.
Идеята се заражда още преди 15 години, разказва за БТА депутатът.
„Аз съм следвал в България и съм чел много повече българска история, отколкото мои сънародници от Банат. Фружин ми стана някак си близък. Защото е от царско потекло, наричат го цар Фружин и е живял близо до нас, банатските българи. Крепостта му е на около 110 км от Стар Бешенов. Четох за него, интересувах се за него. Говорих със Съюза на банатските българи още преди 15 години. Смятам, че паметниците остават и са много важни за България“, споделя Георги Наков.
Депутатът на българското малцинство в румънския парламент признава, че се нуждае от помощта на специалисти, тъй като няма нито един запазен автентичен портрет, стенопис или детайлно писмено описание на външния вид на Фружин.
„Има по-съвременни картини, работа е и на художника да го направи, както би изглеждал, рицар от началото на 15 век. Той е участвал и в Кръстоносния поход във Варна и е една от великите личности на България. Той и братовчед му Константин вдигат въстанието на Константин и Фружин. Опитват се да възродят България. Не им се удава, но е ясно, че идеята за българска държавност още я има. Пише го много хубаво в западни документи, още го смятат за цар на Загорие, сиреч България. Това на практика води до идеята, че Липова е символично продължение на българската държавност. Впрочем в миналото градът се казвал „Липа“, българско име, после преминава в Липова. Липова има във всички славяноговорещи страни“, обяснява Георги Наков.
Пред БТА той сподели още две идеи – на Алеята на личностите в Тимишоара да бъде поставен паметник на Никола Станиславич, а в Александрия да бъде подновена паметната плоча на Христо Ботев.