Според Гроздева ако се дава повече думата на производителите, които си партнират с големите търговци, разговорът щеше да върви по-експертно и по-концентрирано. По думите ѝ производителите, които работят успешно с веригите от десетилетия, остават нечути.
Гроздева информира, че не са ставали свидетели на трицифрени надценки. Ако трябва да усредним надценката, тя е между 10 и 15 процента, коментира тя. По думите ѝ за производителите големият бич са много малките обекти, защото в тях през летните месеци се реализират минимум 50 процента от произведеното количество плодове и зеленчуци в България, а надценките често са огромни.
Гроздева изтъкна, че по отношение на по-чистата храна, произведена с по-малко пестициди и торове, търговските вериги са най-надеждни, защото там изискванията по отношение на остатъчни количества на пестициди са по-високи, отколкото тези на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Българската стока намира голям пазар в лицето на големите търговци, заяви тя.
Живка Гроздева каза, че устойчиво и предвидимо производство на плодове и зеленчуци без дългосрочно разчитане на напояване няма как да има. До момента „Напоителни системи“ покриват може би една шеста-седма от площта на страната, допълни тя. Според Гроздева липсата на предвидимост в производството пречи на търговските отношения. По думите ѝ друг съществен проблем е работната ръка. Липсата на работници и на желание да работят лятото на полето налага увеличаване на разходите за възнаграждения, съответно на осигуровки. Всичко това води до много скъпо производство, бих казала, неконкурентоспособно, заяви Гроздева.
Като друг проблем тя открои огромната административна тежест, за която всяка година се чуват заявки от властимащите, че ще бъде намалена, но всъщност се увеличава.
По отношение на субсидиите Живка Гроздева каза, че те са фактор и ще продължават да бъдат фактор, ако искаме да имаме българско производство.