Предишната официална прогноза на банката за годишната инфлация в края на 2026 г., обявена през август при предходния тримесечен доклад, беше за 28 процента, а още по-рано - за 26 на сто.
„Очакваме инфлацията да се забави до междинните ни цели от 21 процента в края на 2027 г., 13,5 процента в края на 2028 г. и 9 процента в края на 2029 г., след което в средносрочен план да се стабилизира на целевото равнище от 5 процента“, заяви Карахан.
Той говори по време на пресконференция в комплекса на Централната банка в Истанбулския финансов център при представянето на четвъртия за годината доклад за инфлацията.
Карахан посочи, че въпреки геополитическите събития, които поддържат рисковете пред външното търсене, глобалният икономически растеж се оказва по-устойчив в сравнение с очакванията от началото на войната (конфликтът в Близкия изток с участието на Иран, САЩ и Израел – бел. ред.). В тази връзка банката е запазила прогнозите си за търсенето на турски стоки и услуги на чуждите пазари и за двете години.
Той обърна внимание, че отслабващите очаквания за нормализиране на енергийните доставки през Ормузкия проток и нарастващото напрежение в региона оказват натиск за повишаване на цените на петрола. Поради тези фактори институцията е ревизирала нагоре прогнозите си за цените на петрола за 2026 г. и 2027 г.
Управителят подчерта, че прогнозите се основават на запазване на строгата парична политика и на продължаваща координация между отделните икономически политики в Турция.
„В предходния доклад за инфлацията запазихме междинните си цели и посочихме, че при оценката им за 2027 г. и след това, решаващи ще бъдат несигурността около продължителността на военния конфликт и уточняването на рамката на Средносрочната програма (2027–2029 г.)", каза Карахан.
По думите му определящи за ревизията на прогнозите за инфлацията са били развитията, свързани с продължаващата несигурност около хода на конфликта и очакванията, че цените на енергията ще останат високи за по-дълъг период спрямо предишния отчетен период.
„Поради геополитическите процеси и колебанията на финансовите и стоковите пазари несигурността около икономическите перспективи остава висока. В енергийния сектор геополитиката продължава да бъде водещ рисков фактор, а ограниченията в предлагането на природен газ поддържат натиска върху цените. При храните военният конфликт и неблагоприятните метеорологични условия продължават да влияят върху международните цени на селскостопанските суровини и ресурси, като възможни корекции в регулираните цени също могат да засилят рисковете“, коментира Карахан.
Той добави, че продължителното поскъпване на енергията и суровините, както и зачестяващите ценови шокове, носят риск от забавяне на дезинфлацията, като Централната банка следи отблизо вторичните им ефекти върху ценовото поведение и инфлационните очаквания.
Карахан обърна внимание, че поради забавения ефект на паричната политика и възможното допълнително затягане на финансовите условия, вътрешното търсене може да се окаже по-слабо от заложеното в базовия сценарий. Това представлява риск в посока надолу за инфлационните прогнози.
„Процесът на забавяне на инфлацията продължава, макар и с по-бавен темп. Основната тенденция при инфлацията продължава да се подобрява, но заради шоковете в предлагането, породени от геополитическите развития, отражението върху общата инфлация засега остава ограничено“, заяви Карахан.
Той подчерта, че тази картина изисква запазване на предпазлив подход, тъй като ценовата стабилност е задължително условие за устойчив растеж и повишаване на общественото благосъстояние. „Затова искам отново да заявя, че ще продължим решително да поддържаме строгата си парична политика, докато не бъде постигната ценова стабилност в съответствие с междинните ни цели“, заключи управителят на турската централна банка, цитиран от Анадолската агенция.