Мрачната оценка беше направена по време на срещата на ООН за климата в турския курорт Анталия, където правителствени ръководители изнасят речи за състоянието на затоплящата се планета и представят плановете си как това да бъде ограничено.
„Общите действия в областта на климата на практика са в застой вече пет поредни години, като положителните и отрицателните мерки взаимно се неутрализират“, заявяват в своя доклад експерти от независимия научен проект Climate Action Tracker, който е създаден, за да оценява климатичните политики на правителствата спрямо целите на Парижкото споразумение.
През първите пет години след Парижкото споразумение от 2015 г. светът направи толкова много, че успя да намали прогнозите за затоплянето с градус по Целзий, но оттогава нищо не се е променило, отбелязват авторите на анализа, цитирани от Асошиейтед прес.
Климатичните промени се причиняват основно от отделянето на парникови газове при изгарянето на изкопаеми горива като природен газ, петрол и въглища. Противодействието на този процес изисква намирането на начини за драстично намаляване на количеството емисии, изпускани в атмосферата всяка година. Държавите изготвят собствени планове за съкращаването им, известни като национално определени приноси, като темповете и методите за постигането им са различни за всяка страна.
Тъй като общите усилия на държавите не са довели до съществен спад на глобалните емисии, светът вече „върви към необратимо преминаване на границата от 1,5 градуса по Целзий“ над прединдустриалните нива - прагът на затопляне, приет от международната общност с Парижкото споразумение, предупреждава докладът.
В анализа се посочва, че дори държавите по света да изпълнят всичките си обещания за климата - което е под голям въпрос - планетата ще завърши века с 2,6 градуса по Целзий по-топла в сравнение с прединдустриалната епоха. Това е същото темпо на затопляне, отчетено през 2024 и 2025 г., което показва, че новите ангажименти, поети миналата година, „не са успели да променят посоката“ на прогнозите, заяви водещият автор на доклада Сара Хек, анализатор по климатични политики в Climate Analytics. „Това все още не е достатъчно“, подчерта тя. „Държавите наистина трябва да си поставят по-амбициозни цели“.
Именно това послание отправиха вчера лидерите на островните държави към останалия свят. Днес се очаква още техни колеги да потвърдят призива, който за народите им е въпрос на живот и смърт. Докато целият свят е застрашен от по-мощни бури, по-горещи топлинни вълни, засилващи се суши и наводнения заради климатичните промени, островните нации са принудени да гледат и как покачващото се морско равнище поглъща земите им, отбелязва АП.
„Всеки нов петролен кладенец, всеки къс добити въглища е заплаха за бъдещето на моята страна. Откриването на нови находища на изкопаеми горива не е повод за празнуване, а причина за страх“, заяви вчера президентът на Маршаловите острови Хилда Хайне, докато лидерите на Тувалу, Бахамите, Антигуа и Барбуда, Ниуе и други острови се подготвяха да отправят сходни призиви в четвъртък. „Никой няма право да замърсява съседите си“.
„Време е да се събудим“, каза Хайне и си спомни за коралите, които тази година е видяла как се превръщат от „ярки и пищни“ в избелели. По думите ѝ реакцията на света срещу неизбежното преминаване на прага на затопляне от 1,5 градуса „трябва да бъде мащабна, иначе светът, какъвто го познаваме, е обречен“.
За да се пребори с климатичните промени, богатият свят трябва не просто да обещава повече, а и реално да предостави повече средства на бедните държави, за да им помогне да се възстановят от климатичните щети и да се адаптират към по-топлия свят, заяви в сряда министър-председателят на Барбадос Миа Мотли.
„Обещанията не са реални пари. Но дори обещаните суми вече са със 70 процента под предишните нива“, каза Мотли пред останалите лидери. „Така че, нека бъдем ясни - аплодисментите в тази зала никога не са възстановили нито един дом в нито една държава.“