Относно държавния проектобюджет от БСК подкрепят предприетите действия за намаляването на дефицита, оптимизацията на публичните разходи, инвестиционните стимули и увеличаването на ваучерите за храна.
Но едновременно с това от Камарата възразяват категорично срещу извънредния данък „свръхпечалба“ от 33 процента и настояват тази мярка да бъде оттеглена. Обявяват се и против увеличението на максималния осигурителен доход и искат той да се запази в размер на 2300 евро през 2027 година. Не са съгласни още и с допълнителното данъчно облагане на ваучерите и разходите в натура.
Според БСК трябва да се положат необходимите усилия за намаляване на планирания размер на дълга за периода 2027-2029 г., като абсолютна стойност и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП); да се представят проверими разчети и срокове за планираните икономии и ясна обосновка на необходимото дългово финансиране, вкл. за покриване на дефицита, погасяване на съществуващ дълг, поддържане на фискалния резерв и планирано увеличаване на капитала на държавни дружества.
От БСК се обявяват и за представяне на оценка на съвкупната тежест върху предприятията от предложените данъчни, осигурителни и други промени.
По линия на проектобюджета на ДОО от Българската стопанска камара са съгласни с предложенията за осъвременяването на пенсиите и увеличението на редица обезщетения. Но както вече беше посочено по-горе, не подкрепят увеличението на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро, както и повишаването на обезщетенията при неползване на отпуск от 50 процента на 75 процента.
В становището си от Камарата отправят и свои предложения. В тях те настояват промените в осигурителните бази, вноските, пенсионните права и обезщетенията да се придружават от публични актюерски оценки на отражението им върху адекватността на плащанията, финансовата устойчивост на фондовете и необходимите бюджетни трансфери. Поддържат и искането за ясно разграничаване на осигурителните плащания от мерките със социален, демографски или насърчителен характер и за съответстващо на предназначението им финансиране.
От Камарата напомнят още и за необходимостта от изготвяне и обсъждане със социалните партньори на цялостна пътна карта за пенсионната реформа.
Относно проектобюджета на НЗОК от Българската стопанска камара подкрепят принципно увеличения ресурс и мерките за профилактика и ранна диагностика, но със сериозни резерви към прехвърлянето на държавни разходи към здравноосигурителните средства, структурата на плащанията и липсата на устойчиво решение за общинските болници.
В становището си от Камарата отново се придържат към позицията, че увеличаването на бюджета на НЗОК следва да бъде обвързано с измеримо подобряване на достъпа, качеството и резултатите от медицинската помощ.