„Виждаме, че България се превръща все повече в държава, която е важен партньор на ЮНИДО, важна държава членка от 1985 година", каза Хайдара на семинар за сътрудничеството между България и Организацията на обединените нации за индустриално развитие (UNIDO) в хотел „София Балкан Палас“.
Събитието се организира с участието на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), UNIDO и Министерството на външните работи и отбелязва 10 години от подписването на Меморандума за разбирателство между АИКБ и UNIDO.
Фату Хайдара представи мандата на организацията за насърчаване на приобщаващо и устойчиво индустриално развитие, създаване на работни места и добавена стойност. Тя очерта три основни глобални приоритета на UNIDO, като отбеляза, че те съвпадат с целите на България. Сред тях са хранителна сигурност и сигурност на продоволствията, действията по линия на климатичните промени, глобалните вериги за създаване на добавена стойност.
Хайдара изрази готовността на екипа на UNIDO да предостави конкретни услуги и насоки за по-тясно сътрудничество с българските компании.
По думите й глобалните предизвикателства изискват широко партньорство между държавата, частния сектор, финансовите институции, академичните среди и гражданското общество. Тя посочи, че фокусът върху малките и средните предприятия е ключов, тъй като устойчив икономически растеж и инвестиции не могат да бъдат постигнати без активното участие на частния бизнес.
Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш подчерта стратегическото значение на индустрията за българската икономика, като посочи, че през 2025 г. секторът е генерирал 24,1 на сто от брутната добавена стойност и е формирал около 21 на сто от БВП на страната. Той изтъкна амбицията на държавата постепенно да премине от модел, базиран предимно на производство на компоненти и привличане на базови производствени мощности, към създаване на собствени крайни продукти с висока добавена стойност, технологично развитие, иновации и научноизследователска дейност. Заместник-министърът се спря и върху влиянието на дигитализацията, изкуствения интелект, автоматизацията и зеления преход върху производството и свърза националните усилия с ключови европейски инициативи като Пакта за чиста промишленост, Закона за промишленост с нулеви нетни емисии и предложения Закон за индустриалния ускорител, насочени към модернизация на стратегическите производства.
Левент Мемиш подчерта, че сътрудничеството между предприятията, университетите, научните организации и институциите е от решаващо значение, а международният опит на UNIDO има висок потенциал да помогне на българските фирми да изградят нови партньорства и да получат достъп до международни пазари, превръщайки България в активен създател на технологии, а не просто в място за производство.
Заместник-министърът на външните работи Христо Дикански изтъкна, че събитието цели да насочи вниманието на частния сектор към конкретните ползи от партньорството с UNIDO - техническа помощ, международни контакти и достъп до нови пазари, което по думите му носи както търговски предимства, така и тласък за индустриалното развитие. Дикански отбеляза, че България затвърждава ролята си на стратегически портал, свързващ Европа с Централна Азия, Южно Кавказие, Близкия изток и Персийския залив. В тази връзка той акцентира върху предстоящото през 2027 г. домакинство на България, съвместно с Европейската комисия, на среща на високо равнище по регионална свързаност, целяща популяризиране на проектите за транспортна и дигитална свързаност. Той поздрави АИКБ и UNIDO за 10-годишното им сътрудничество, определяйки юбилея като важен момент не само за отчет на постигнатото, но и за планиране на бъдещото надграждане на партньорството.
Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев отбеляза, че през изминалото десетилетие след подписването на меморандума между АИКБ и UNIDO са обменени значително количество информация, добри практики и идеи, като фокусът на организацията остава подкрепата за малките и средните предприятия (МСП). Радев подчерта, че обмяната на опит и споделянето на успешни примери трябва да прераснат в практическа реализация. За целта, по думите му, е нужна организирана институционална подкрепа на държавно ниво за интернационализацията на МСП, както и надграждане на форума с конкретно споразумение или меморандум на правителствено ниво с UNIDO.
Председателят на АИКБ изтъкна, че същинският трансфер на знания и технологии се случва най-ефективно не толкова през големите корпорации, които често просто изнасят свои поделения по вътрешни стандарти, колкото през малките и средните фирми, търсещи партньори на базата на равнопоставеност и взаимен обмен.