Един от законопроектите на МС предвижда облекчаване на административната тежест и съкращаване на разрешителните процедури и регистрационните режими по реда на закона. Сред целите също така е да се уредят възможностите за водовземане от река Дунав и общински язовири, като се предоставятпо-широки правомощия на местната власт, пише в мотивите му.
Заместник-министърът на околната среда и водите Костадин Гешев отбеляза, че друго основно направление на законопроекта е възлагане на мониторинга на екологичното и химичното състояние на морските води на Изпълнителната агенция по околна среда. Включването на морските води в този обхват ще създаде условия за по-добра координация на мониторинговите мрежи, прилагане на единни методики и по-ефективно събиране, обработване и използване на данни, обясни той.
Законопроектът беше приет с девет гласа „за“, нула „против“ и шест „въздържал се“.
С идентичен брой гласове беше приет и другият законопроект на МС. Предвижда се Басейновите дирекции да се съсредоточат върху управлението и планирането на водните ресурси, а текущият и последващият контрол се възлага на РИОСВ. Заместник-министър Гешев обясни, че Басейновите дирекции ще запазят правомощията си по планиране, оценка на състоянието на водните тела, управление, разпределение на водните ресурси и издаване на съответните разрешителни. Това разграничение ще позволи на басейновите дирекции да се съсредоточат върху основната си задача – интегрирано управление на водите на басейнов принцип, посочи той.
С девет гласа „за“, нула „против“ и шест „въздържал се“ беше приет и законопроектът на Стефан Сабрутев и група народни представители. Целта е усъвършенстване на нормативната уредба чрез намаляване на административната тежест, оптимизиране на разрешителните съгласувателни режими, повишаване на правната сигурност и ускоряване на административните производства, без да се допуска намаляване на нивото на защита на водите и околната среда, пише в мотивите. „С предложенията се предвижда отпадане на изисквания, които водят до излишни финансови разходи за заявителите, без да подобряват качеството на административния контрол, както и цифровизация на процесите по предоставяне и обработване на информация чрез разширяване на електронния обмен на данни“, отбелязват вносителите.
Депутатите дискутираха общо по трите законопроекта. Представители на „Прогресивна България“ (ПБ) изразиха подкрепа за предложените промени. Светлана Митошева (ПБ) заяви, че съсредоточаването на контрола в РИОСВ ще позволи проверките да се организират според риска, а басейновите дирекции ще се фокусират върху управлението на водите.
Валери Лачовски (ГЕРБ-СДС) каза, че парламентарната група ще гласува с „въздържал се“.
Джипо Джипов и Димитър Найденов от „Демократична България“ (ДБ) коментираха, че текстовете се нуждаят от прецизиране. Те изказаха мнение, че има разминаване между целите на отделните законопроекти. Според тях от една страна се говори за намаляване на административната тежест, а от друга – възлагат се повече правомощия на кметовете.
Татяна Султанова („Продължаваме промяната“) каза, че има колизия и в трите законопроекта за промени в Закона за водите. Според нея само един орган трябва да отговаря за водния ресурс. Тя запита депутатите от ПБ дали са запознати с дебатите и заключенията на временната комисия по безводието в парламента през 2025 г. Според нея всички предложения на тази комисия не кореспондират с нито един от обсъжданите законопроекти. Тодор Джиков (ПБ) попита Султанова за решението на Народното събрание от септември 2025 г. да се задължи МС да изготви анализ и план за действие за преодоляване на безводието и дали парламентът е проследил този процес.
Джевдет Чакъров (ДПС) запита дали е наличен експертен потенциал в РИОСВ-тата, които да поемат контролните функции. Зам.-министър Гешев отговори, че е предвидено функциите, изпълнявани от басейновата дирекция, „физически като експерти да преминат в РИОСВ“. По думите му ще бъдат въведени и необходимите обучения.