"Мисията на полярните учени е да продължават изследванията си, дори когато науката не се поставя като най-големия приоритет. Това е нашата позиция като Европейски полярен борд - да съберем всички наши членове заедно, да продължим същата мисия, да продължим със същата амбиция. Да поставим науката там, където трябва да бъде, когато изглежда, че тя е трети, четвърти, шести приоритет", каза д-р Григорату по време на панела, който е част от българската програма на Конференцията на ООН за изменението на климата (COP31) в Анталия.
Тя подчерта, че екосистемите и процесите, на които разчитаме от много години и върху които сме изградили разбирането си за планетата, се променят.
"Този свят е твърде сложен, за да може един човек да го разбере. Ето защо се нуждаем от различни видове градивни елементи на науката, които да ни помагат и да ни издигат като личности, но и като общество. Мисля, че е наистина хубаво, когато виждаш различни участници да се събират около една цел", заяви още д-р Григорату. "И наистина е хубаво да се види как България се опитва да издигне балканската наука. Защото това е много важно за страни, които не могат да го направят по този начин - например Гърция, която няма същия капацитет за полярна програма, която включва и други балкански страни".
Домакини на инициативата днес бяха адм. проф. Боян Медникаров, кап. Николай Данаилов и командирът на НИК 421 кап. Радко Муевски. Софийският университет бе представен от ректора проф. Елиза Стефанова и доц. Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на СУ. Българският антарктически институт бе представен от заместник-директора Драгомир Матеев и д-р Росица Янева. В дискусиите участва и Юлиан Попов - енергиен и климатичен експерт, бивш министър на околната среда и водите.
Гости на борда бяха и д-р Мария Григорату - изпълнителен секретар на Европейския полярен борд, португалският полярник и морски биолог проф. Жозе Шавиер от Британската антарктическа служба, главният логистик на турската полярна програма Догач Исилер и турският учен Йозгюн Октар.
Представителите на турската полярна програма на панела - главният логистик на турската полярна програма Догач Исилер и д-р Йозгюн Октар - отбелязаха, че на борда на НИК 421 се чувстват като у дома си, благодарение на близкото сътрудничество между турската и българската полярни програми.
"Има много въпроси, които споделяме заедно в полярните дела. Това ни прави по-силни, защото опитът е най-ценното нещо", отбеляза д-р Октар. "Ние можем да купим кораб, някой друг може да купи друг кораб, но опитът, който имате с кораба в момента, е много по-ценен, всъщност безценен. Вярвам, че това споделяме около тази маса — нашия опит и нашето приятелство".
Португалският полярник и морски биолог проф. Жозе Шавиер от Британската антарктическа служба заяви по време на панела, че Португалия е част от дискусията, защото иска да бъде с някои от най-добрите.
"Данните от Антарктида показват, че промените в Антарктида са толкова бързи, че наистина е трудно политическите решения да бъдат взети навреме, за да се предприемат подходящи действия. Вече закъсняваме", каза проф. Шавиер. "Това чувство за неотложност на СОР-31 е от съществено значение и идва от нас, от общността на полярните региони. И трябва да работим наистина усилено, за да го постигнем".
"И заедно с това ни трябват данните. Трябва ни науката. Така че ни трябват корабите. Трябва ни логистиката. Трябва ни международното сътрудничество", допълни той.
В края на дискусията доц. Марина Стефанова подчерта, че за да бъде възможно бъдещето за следващите поколения, е важно да има образование и ангажираност в тази посока.
"Ангажираността идва от сърцето. Така че тя е емоционална ангажираност", отбеляза доц. Стефанова. "Трябва да преминем към действия - (да преминем към) практически стъпки или към това как можем да ангажираме всички останали специалисти. Защото трябва мнозинството, не само в Антарктида, да се знае защо Антарктида е важна или защо Земята е важна за нас като човешки същества".
Тя посочи, че за да бъдат възможни тези процеси, са необходими посланици на идеята, както и юридически и финансови експерти, тъй като "парите са капитал, който трябва да бъде преразпределен".
Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава на 4 ноември от Варна на своята пета експедиция към Антарктида като част от 35-ата българска антарктическа експедиция. Тържественият военен ритуал по изпращането му се проведе на Морската гара във Варна.
Корабът пое курс към Антарктида, за да участва в осигуряването на поредната българска полярна експедиция и научноизследователската дейност на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. От Военноморското училище във Варна подчертават, че мисията на НИК 421 е от съществено значение за развитието на българското полярно присъствие, провеждането на научни изследвания и утвърждаването на страната ни като активен участник в международното антарктическо сътрудничество.
На борда на НИК 421 има национален пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) от 2022 г. В петата му експедиция също има представители на медията. Това са репортерът Симона-Алекс Михалева и фоторепортерът Милена Стойкова, които ще бъдат на борда на „Св. св. Кирил и Методий“ до Анталия.