Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, предвиждащ акциз за мощните автомобили и забрана за търговия с домашна ракия, одобри на първо четене Комисията по бюджет и финанси към парламента с 13 гласа „за“, 9 гласа „против“ и нито един глас „въздържал се“.
Според промените, леките автомобили с максимална полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, равна на или по-голяма от 250 kW (340 к.с.), ще се облагат с акциз в размер, определен в зависимост от мощността на двигателя.
Предвидени са четири размера на акцизната ставка: за автомобили с мощност на двигателя от 250 kW до 300 kW - 500 евро; от 301 kW до 350 kW - 1500 евро; от 351 kW до 500 kW - 3000 евро; и над 500 kW - 6000 евро.
Мярката няма да се прилага за изцяло електрическите превозни средства и специализираните автомобили със служебно предназначение - линейки, противопожарни автомобили и автомобили със специален режим на движение.
При определяне на данъчната основа за облагане с акциз на хибридните електрически превозни средства ще се взема предвид само максималната полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, равна на или по-голяма от 250 kW, посочена в ЕО сертификата за съответствие или друг приложим официален документ.
Законопроектът предвижда и забрана на държането, предлагането и продажбата на ракия, произведена в специализирани малки обекти за дестилиране, в места или помещения, свързани с осъществяването на стопанска дейност.
Асен Василев посочи че „Продължаваме промяната“ няма да подкрепи законопроекта, тъй като бърка в джоба на българските граждани чрез въвеждането на нов акциз. Василев критикува и текстовете, относно търговия с домашна ракия, предлагайки в законопроекта да се премахна думите „държането“ и „предлагането“ и да се остави единствено забраната за продажба. Според него настоящите текстове могат да се тълкуват във вреда на хора, които например си подаряват ракия на служебното място.
Петкова посочи, че освен фискален ефект тази мярка има и здравен ефект, тъй като в ресторанти се продава нерегламентиран алкохол, прикрит като домашна ракия. По думите на Петкова, ако в закона остане само продажбата, това може да се използва като вратичка. Тя подчерта, че темата на законопроекта е внасянето на акциз, а не забрана на домашната ракия. Тя припомни, че всяко домакинство у нас има право да произведе до 30 литра домашна ракия годишно с намалена акцизна ставка. Произведеното количество над 30 литра се облага с пълен акциз. Петкова посочи, че никой няма да влиза по мазетата на хората, за да проверява дали са произвели до тези 30 литра ракия от собствена продукция.
Милен Трифонов от „Прогресивна България“ заяви, че има примери на съхраняване на стотици литри домашна ракия, произвеждана с цел търговия.
Според Мартин Димитров от „Демократична България“ тези текстове няма да пресекат нелегалната търговия с алкохол, а всъщност ще я засилят. Той определи, че домашната ракия е национална особеност и не бива да е обект на подобни промени в закона.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ заяви, че никой няма да тормози хората, които варят домашна ракия, а целта на текстовете е да се пресече нелегалната търговия с големите количества нерегламентиран алкохол.
Димо Дренчев от „Възраждане“ изрази мнение, че в законопроекта трябва да се заложи позволено количество, което може да се съхранява в места или помещения, свързани с осъществяването на стопанска дейност. Според него настоящите текстове могат да се тълкуват като нарушение на закона, ако например в офис се съхранява малко количество домашна ракия.
Мирослав Каракашев от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в страната заяви, че предложените текстове представляват много малка част от мерките, които държавата трябва да предприеме за спирането на разпространението на нелегален алкохол.
Законопроектът предвижда още и изменения, свързани с движението, съхранението и използването на енергийните продукти, електрическата енергия и други акцизни стоки.
Създава се ред за реализацията в търговската мрежа на акцизни стоки, облепени с бандерол, действащ до датата на въвеждане на нов образец на бандерол, чрез определяне на законово регламентиран краен срок за продажба на акцизните стоки – тютюневи изделия и алкохолни напитки.
Предложени са и мерки за повишаване на ефективността на митническия контрол и ограничаване на възможностите за отклонение от облагане с акциз, както и за актуализиране на размера на глобите и имуществените санкции, свързани с нарушения на акцизното законодателство.