На място присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите, Община Видин, Регионалната инспекция по околната среда и водите – Монтана, Областната дирекция по безопасност на храните – Видин и Териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури във Видин.
Рибите са на различна възраст – руските есетри са на шест месеца, пъстругите са на два месеца, а моруната е малко по-голяма. Тя е била ухапана от видра, когато е била на една година, но е излекувана и пускането ѝ в реката ѝ дава втори шанс за живот, обясни Бояджиева.
По думите ѝ Гомотарци е едно от последните места по течението на Дунав, до които есетрите могат да достигнат по естествен път. Рибите обитават Черно море, но навлизат в реката, за да хвърлят хайвера си. В миналото са мигрирали чак до Германия, но днес пътят им е прекъснат от хидровъзела „Железни врата“ между Румъния и Сърбия.
В продължение на 13 години WWF проучва местата по българския участък на Дунав, на които есетрите се размножават и малките се излюпват. Едно от установените места е край Гомотарци.
В края на юни тази година също бяха пуснати още 10 000 малки руски есетри в река Дунав. При предишни зарибявания рибари са съобщавали за уловени есетри с дължина около 40 сантиметра, които са били пуснати обратно в реката от организацията с размер около 10 сантиметра. Това показва, че рибите се адаптират и намират храна в естествената си среда, посочи Бояджиева.
Есетрите са сред най-застрашените групи животни в света. Те съществуват от времето на динозаврите, но днес са на ръба на изчезването. Българският участък на Дунав е едно от малкото места в света, където все още се срещат тези видове.
Рибите се отглеждат на специално пригоден кораб във Виена от партньорите на WWF – Университета за природни ресурси и науки за живота BOKU в Австрия. Родителските екземпляри са с доказан дунавски произход, а малките се маркират с цветен или подкожен маркер. Така при случайно улавяне могат да бъдат разпознати и проследени от екипите на организацията в България и Румъния. Мониторингът позволява да се събират данни за придвижването, растежа и адаптацията им.
Зарибяването е част от международния проект „LIFE-Boat 4 Sturgeons“ („Спасителна лодка за есетрите“), който предвижда до 2029 г. в Дунав да бъдат пуснати общо един милион есетрови риби. До момента WWF България е пуснала 134 500 екземпляра, а с новите 3401 броят им достига близо 138 000, каза Бояджиева.
Организацията работи и за опазването на есетрите чрез сътрудничество с рибари и институции, както и чрез обявяването на специална защитена зона „Есетрови риби – Ветрен“ по поречието на Дунав.
Есетровите риби могат да живеят до 100 години, а половата им зрялост настъпва на възраст между 10 и 13 години в зависимост от вида. Очакванията са пуснатите екземпляри да се върнат в реката след около десетилетие, за да се размножават и да допринесат за възстановяването на популациите.
Сред основните заплахи за есетрите са преградите по реката, които прекъсват миграционните им пътища, промените в речната среда и бракониерството. Бояджиева посочи, че преди няколко седмици WWF е представила доклад, който показва, че незаконният улов продължава. Търговията с месо и хайвер от диви есетри е забранена в България и останалите европейски държави.
Тя призова рибарите, ако случайно уловят есетра в мрежите си, да я върнат обратно в реката. По думите ѝ вече има добри примери за сътрудничество с рибари, които не само освобождават уловените риби, но и изпращат видеозаписи на организацията.
Възстановяването на популациите до нива, които биха позволили отново да се обсъжда риболовът, зависи от множество фактори и на този етап не може да бъде направена прогноза за необходимото време, допълни Бояджиева.
Проектът „LIFE-Boat 4 Sturgeon“ има за цел да предотврати изчезването на четирите останали вида есетрови риби в река Дунав – чига, пъструга, моруна и руска есетра. Партньорите по проекта прилагат шест мерки за опазване и възстановяване на техните популации. Инициативата се осъществява с подкрепата на Европейския съюз по програма LIFE.