При проверката на дружеството комисията е установила три нарушения, за всяко от които е наложила отделна санкция. За две от нарушенията размерът е 1,5 на сто от оборота на предприятието, а за третото, което е оценено като по-тежко, санкцията е 2,2 на сто от общия оборот, обясни Карадимов.
Той посочи, че Законът за защита на конкуренцията предвижда при нелоялни търговски практики санкцията за всяко нарушение да бъде до 10 на сто от оборота. По думите му наложените санкции са в долната част на предвидения диапазон. Карадимов припомни и други случаи, при които КЗК е налагала санкции в размер на около 3-4 на сто от оборота на предприятията.
По повод заявените от търговската верига намерения да обжалва решението и предупрежденията за евентуално замразяване на инвестиции в България Карадимов каза, че комисията няма да коментира позицията на дружеството, тъй като това е негово право.
„Не бих желал, докато аз съм председател на тази комисия, тя да прилага двоен стандарт“, заяви Карадимов. Той подчерта, че КЗК е регулаторен, а не икономически орган и нейно задължение е да следи за спазването на закона от всички участници на пазара.
Карадимов даде пример с Полша, където регулаторният орган е наложил на търговска верига санкция от 170 млн. евро, впоследствие намалена на 110 млн. евро. Според него подобни решения не бива да се превръщат в аргумент за поставяне под съмнение на инвестиционната среда в съответната държава.
Председателят на КЗК посочи, че действията на комисията по отношение на търговските вериги са резултат от продължителен анализ на сектора. През юни 2025 г. комисията е започнала секторни анализи, а през декември същата година е представила резултатите, които са показали структурни деформации, слаба позиция на производителите и доминираща позиция на търговците.
Тогава комисията е призовала за диалог и саморегулация, като е дала време на участниците на пазара да предприемат действия. През май 2026 г. е започнало производството срещу „Кауфланд България“, а последвалите пет месеца са били използвани за събиране на доказателства и анализ на установените практики, обясни Карадимов.
Във връзка с очакваното обжалване на решението той каза, че единствено съдът може да прецени дали събраните доказателства са достатъчни, но комисията не би постановила решение, ако не смяташе, че разполага с необходимата доказателствена основа.
По отношение на днешното обществено обсъждане Карадимов обясни, че КЗК е изготвила насоки за сътрудничество в селскостопанския сектор и практическо ръководство, предназначено да помогне на българските земеделски производители да се ориентират кои форми на съвместна дейност са допустими според европейското законодателство, без да нарушават правилата на конкуренцията.
Той даде пример с разграничението между забранените споразумения между производители за определяне на цените, на които ще продават продукцията си, и допустимото създаване на организации на производители, които обединяват усилията и ресурсите си.
По думите му материята е сложна, а подобни производства са под наблюдението не само на КЗК, но и на Европейската комисия. Затова целта на ръководството е да даде практически насоки на земеделските производители, преди да предприемат действия, които биха могли да нарушат правилата.
Карадимов допълни, че инициативата на комисията е свързана и със законодателните усилия за ускоряване на процеса на коопериране в земеделието. Целта е българските кооперативи да станат по-силни и конкурентоспособни, като същевременно отношенията между тях и останалите участници на пазара останат в рамките на европейските правила за конкуренция.