Той посочи, че преди 180 години излиза първият български вестник – „Български орел“, основан и редактиран от Иван Богоров. Изданието се печата в Лайпциг и излиза в три броя през 1846–1847 г. С него се поставят основите на българската възрожденска журналистика. След появата му започват да излизат и други значими издания, сред които „Цариградски вестник“, „Македония“, „Дунавски лебед“ и „Знаме“.
Историята на периодичния печат в Петрич също е над 100-годишна. Тя беше проследена в изложба на Историческия музей, организирана през май 2025 г. по повод Европейската нощ на музеите, под заглавието „Памет за всекидневието – история на петричките вестници“. Първото периодично издание в града е „Окръжен вестник“, по-късно преименуван на „Петрички окръжен вестник“. Издаването му е свързано с периода между 1920 и 1934 г., когато Петрич е окръжен център. Вестникът е официално издание на Окръжната постоянна комисия и съдържа не само решенията на местната администрация, но и разнообразна информация за живота в района.
В него са публикувани материали за маларията, бежанците, болестите по животните и растенията, както и различни обяви. Изданието излиза от 1922 до 1933 г., като са отпечатани общо 470 броя, част от които с приложения. Пълното запазено течение се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а Историческият музей в Петрич разполага с частично запазена колекция. Сред следващите местни издания са „Кооперативен бюлетин“, който излиза през 1929–1930 г. като вестник на Петричката популярна банка, и „Южна дума“ – местен икономически и новинарски вестник, започнал да излиза през 1938 г. След Втората световна война в града се появяват нови периодични издания. През 1969 г. започва да излиза два пъти месечно вестник „Петричка заря“, от който в музея е запазено почти пълно течение.
Сред най-дълго издаваните местни вестници е „Петричко дело“. Първият му брой излиза на 30 юни 1985 г. като орган на Общинския комитет на БКП и Общинския народен съвет в Петрич. През 1991 г. изданието променя името си на „Петрички вести“. Редовното му издаване продължава до края на 1995 г., след което излизат отделни празнични броеве. Вестникът е ценен източник на информация за последните години на социалистическия режим и първите години на демократичните промени в Петрич и общината.
През 90-те години в града излизат и други местни издания, сред които „Акценти“, „Алтернатива днес“ и „Петра“. Те имат по-кратък живот, но също допълват историята на местната журналистика, посочи още Тодор Тараков.
С навлизането на новите технологии и развитието на електронните медии печатните издания постепенно отстъпват място на новите форми на информация и комуникация. Запазените архиви на местните вестници обаче продължават да бъдат ценен източник за изследване на историята и всекидневието на Петрич и региона.