Варненският археолог и колекционер на печатни издания Александър Минчев притежава екземпляр от първия и единствен брой на вестника на Христо Ботев „Нова България“, който е отпечатан дни преди поетът да тръгне за родината и да загине. Минчев го показа в Националния пресклуб на БТА във Варна, където взе участие в представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК „Печатът – 180 г. от „Български орел“. "Нова България" е излязъл в събота, 5 май 1876 година, и по план е трябвало да достигне до българите в Румъния, България, Сърбия и Австрия.
Най-старият вестник, който пази варненецът, е брой на „Цариградски вестник“ от 1850 година, чийто редактор е бил Александър Екзарх. Минчев си спомня, че е купил изданието от антиквариат и се гордее с факта, че то е много рядко и е в добро състояние.
Археологът съхранява и бройка от „Македония“ на Петко Рачов Славейков. По думите му това е бил един от най-популярните вестници, с най-голям тираж, освен това е бил и най-продължително излизалият.
Отпреди Освобождението е и притежаван от него брой на „Право“, също отпечатван в Цариград.
Всяко издание е прокламирало своите предпочитания и докато единият вестник е за „народни, политически и книжевни новини“, то другият е „вестник за народа“, посочи колекционерът.
В архива на Минчев фигурира и първият брой на „Пътник“, издаден през 1870 година в Болград, за българите, които живеят там. От него са излезли само 10 броя, посочи Минчев и уточни, че идеята е била изданието да бъде за „книжовност, полезни забави и търговия“. Археологът показа и брой на „Турция“, който е бил нещо като официоз на властта и е излизал между 1865 и 1871 г.
От вестник „Знаме“ на Христо Ботев, отпечатван в Букурещ, Минчев притежава два броя. Горд собственик е и на списание „Знание“ на Любен Каравелов, което е нещо средно между вестник и списание, а основната му цел е да разпространява информация, свързана с науката. По думите на Минчев изданието има отпечатани само 32 броя.
Той започва да събира старите издания през 1989 г., още като студент. По думите му причината е, че това е история и във вестниците има информации, които не могат да бъдат открити в учебниците или в книгите. Естествено, има субективизъм в отпечатаните дописки, защото това зависи от редакторите и издателите, каза Минчев. Според него обаче личното отношение не омаловажава това, което може да научи съвременникът от старите издания. Той изтъкна и наличието на свобода на печата дори в рамките на Османската империя, тъй като редом с официозите са излизали и издания, поднасящи съвсем различна информация на читателите си, включително такава от западни вестници.
За жалост вестниците вече се превръщат в културно-исторически забележителности, каза още археологът. По думите му съвременното общество би следвало да се замисли, ако печатните издания изчезнат, а интернет се срине, какво ще правят хората. Ще трябва да се върнем към практиките от Античността, когато специални глашатаи, наречени керуки, ежедневно са минавали през селището и са изкрещавали новините, каза археологът.
Съвременният българин като цяло няма историческо мислене и историческа памет, допълни Минчев. Като аргумент посочи, че е виждал изхвърлени стари вестници, списания, етнографски материали от наследници, които не искат да знаят какво е било преди тях, а гледат само какво е в момента.
Позицията на Минчев е, че липсата на историческа памет се дължи на 45-те години след 1944 г. - комунистическия режим, който съзнателно е неглижирал миналото. Като проблем той посочи и това, че днес, освен че интернет измества вестниците и книгите, във виртуалното пространство се публикуват неща, които са откровени неистини. Според археолога по този въпрос е нужно да се работи особено с младите хора, за да се научат да отсяват и да търсят допълнителни източници, да проявяват критично мислене и да проверяват информациите, преди да се доверят.