„С появата на печата възниква един възрожденски триъгълник в нашата култура - печат, знание, свобода“, каза още той. По думите на доц. Георги Лозанов „печатът дава възможност да се разпространява информация в непознати дотогава обеми и актуалност, което предоставя на хората нов начин да гледат на света. Получавайки този нов начин да гледат на света, те разбират, че най-важното качество за това да бъдеш какъвто предполага твоята идентичност и твоето достойнство, е да си свободен“.
Според доц. Лозанов развитието на печата има пряка връзка със самочувствието, което води до освобождението и до ценността на свободата. Най-напред това е свързано с освобождението от една империя и с превръщането на България в независима държава, а по-късно – с представата за свобода и за свобода на словото.
„В основата на всяка свобода стои свободата на словото, която се превръща в тема и перспектива пред обществата с възникването на масмедиите. Книгата е първата масмедия, но тя не развива журналистическия разказ. Коренната промяна в света и в гражданската ни идентичност идва от появата на журналистическия разказ. Чрез технологичното си ускорение той може да разказва за това, което става, докато то още става, което дава възможност непрестанно да участваме в историята, а не да бъдем нейни зрители“, обясни доц. Лозанов.
По думите му на базата на печата и медиите хората формират мнение по важните въпроси, чието съвпадане ражда общественото мнение. „В демократичната държава общественото мнение управлява управляващите, а развитието на медиите дава възможност да се създаде ново качество на властта, което да е обект на граждански контрол“, каза още доц. Георги Лозанов.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Ноемврийския брой на тема „Печатът - 180 г. от „Български орел“ можете да откриете на следния адрес: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine .