Форумът е организиран от Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ) в парк-хотел „Москва“ в София.
В лекцията си Великова представи мястото на земята в традиционните български вярвания, обичаи и обреди. Тя разказа за празници, свързани с плодородието, за ритуалите при първата оран, за народните представи за лечебната сила на земята и за използването ѝ при полагането на клетва.
Писателката обърна внимание на Гергьовден като празник, свързан с началото на земеделската работа и пролетното обновление. Тя разказа за обичаите, песните и ритуалните действия, чрез които хората отбелязвали пробуждането на природата и връзката си със земята.
Великова се спря и на Еньовден, като го свърза с представите за равновесие между човека, природата и света. Тя обясни, че според народните вярвания билките, събирани около празника, притежават особена сила.
По думите ѝ в традиционните представи човекът се стреми да намери хармония между противоположностите – доброто и злото, деня и нощта, светлината и тъмнината. Именно тази хармония, отбеляза тя, стои в основата на редица обреди, свързани със земята.
Друга тема в лекцията бяха обичаите за измолване на дъжд при продължителна суша. Великова представи ритуалите пеперуда и герман, чрез които хората се обръщали към природните сили с надежда за дъжд и плодородие.
Тя разказа, че при обичая пеперуда момиче, обкичено със зеленина, обикаляло домовете, а стопаните го поливали с вода. Действията имали символично значение и изразявали желанието на общността да бъде прекратена сушата.
При обичая герман, обясни Великова, жените и момичетата изработвали човешка фигура от глина, която след това погребвали с обредни действия. Ритуалът бил свързан с вярването, че така може да бъде измолен дъжд.
Писателката обърна внимание и на мястото на пръстта в коледните обичаи. Тя посочи, че в някои традиционни практики по време на празника се благославяла и шепа пръст, за да получи земята благословия за плодородие. За нея се отделяло и малко парче обреден хляб, което впоследствие се оставяло на нивата.
Особено място в изложението ѝ зае първата оран. Великова разказа, че според традицията стопанинът обличал празничните си дрехи, с които ходел на църква, преди да излезе за първи път на нивата.
Тя определи този обичай като символична сватба между човека и земята, при която орачът встъпва в съприкосновение с нея чрез поредица от ритуални действия.
Преди началото на оранта мъжът разчупвал обреден хляб – погача, част от който давал на воловете, а друга част оставял на земята. Великова обясни, че погачата имала формата на слънце и била свързана с представите за благословия и плодородие.
Великова разгледа и земята като лечителка в народните представи. Тя разказа за обичай, при който дете, страдащо от болест или смятано за урочасано, било заравяно до врата в пръст за определено време. Според вярванията земята поемала болестта и освобождавала детето от нея.
Тя посочи, че на пръстта се приписвала и способността да приема човешките тревоги и преживявания. В традиционните вярвания особено значение имала шепата земя от родното място, която човек можел да вземе със себе си, когато напускал дома си.
Друга функция на земята, представена в лекцията, беше свързана с полагането на клетва и удостоверяването на истинността на дадени думи.
Великова разказа, че според някои традиционни практики при свидетелстване човек поставял торба с пръст на врата си или забивал юмруците си в земята, докато говорел. Вярвало се, че ако излъже, земята ще престане да ражда и ще бъде нарушено плодородието.
Лекцията на Венцислава Великова беше първото събитие от програмата на заключителния ден на петата творческа среща. Форумът продължава с представяне на българското традиционно облекло, практическа работилница за разчитане на народни танци по писмени описания и лекция за авторските права при използването на музика от българските фолклорни състави в чужбина.
Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на събитието. То се реализира и с подкрепата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
През 2026 г. Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина отбелязва десет години от създаването си. АБФСЧ е вписана като културна организация в регистъра на Министерството на културата на България.
По време на единадесетото издание на събора „На мегдана на другата България“ в Мюнхен Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина подписаха договор за партньорство.