В началото на церемонията беше припомнено, че преди 141 години българският народ защитава не само територията и границите на младата държава, но и правото си на свобода и национално достойнство. Подчертано беше, че Сръбско-българската война остава в историята като пример за смелостта, единството и родолюбието на българите.
В програмата се включи Денислав Василев, ученик от Средно училище „Васил Левски“ в Брезник, който изпълни стихотворението „Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов.
Историческо слово за събитията от 1885 година и значението на битката край Брезник представи Ваня Василева - уредник в Общинския исторически музей в града. Тя припомни действията на Втори пехотен Струмски полк под командването на капитан Стефан Кисов и съпротивата на неговия отряд срещу многократно превъзхождащия го противник.
На 6 ноември 1885 година българските войници влизат в сражение с 14-хилядната сръбска Моравска дивизия в местността „Чуряк“, на хълма „Бърдото“, край височините Свети Никола и Света Троица. Българският отряд, известен като „Отряда на обречените“, е принуден да води бой без артилерийска подкрепа. Сражението започва около обяд и продължава три часа, като завършва с тежко поражение за българските части, припомни Василева.
В словото тя посочи, че на бойното поле загиват 99 души, а ранените и безследно изчезналите са повече от 200. Въпреки загубите съпротивата на отряда забавя настъплението на противника и осигурява ценно време на българското командване за организиране на отбраната при Сливница.
Цитирана бе и заповедта, получена от капитан Кисов, която подчертава стратегическото значение на поставената му задача. „Можем да загубим един отряд, но да спасим армията и отечеството ни“.
Музейният уредник припомни още и историята на паметника, пред който се проведе честването. През 1896 година жители на Брезник създават инициативен комитет за изграждането на паметник-костница в чест на загиналите воини. Тленните останки на 48 от тях са пренесени с траурно шествие от местността „Чуряк“ и положени в основите на монумента.
Паметникът е изграден по проект на военния инженер капитан Руси Лудогоров и е открит на 15 юни 1903 година. Той има формата на четиристенна пирамида, изработена от гранит и дялан камък. На лицевата му страна е поставен надпис в памет на 48-те български воини, загинали при защитата на Брезник.
Заупокойна молитва в памет на загиналите отслужи отец Костадин Бойчев от храм „Св. Петка“ в Брезник. Той призова присъстващите да преклонят глави пред войниците, отдали живота си за отечеството, и да съхраняват спомена за тяхната саможертва.
По повод годишнината Общинският исторически музей в Брезник представи и мобилната изложба „От Радомир до Брезник“, посветена на Сръбско-българската война. Експозицията е вдъхновена от книгата на капитан Стефан Кисов „Възпоменания от Сръбско-българската война през 1885 година“, издадена през 1900 година.
Чрез информационни табла изложбата проследява хронологията на събитията и придвижването на Втори пехотен Струмски полк по маршрута Радомир - Батановци - Ярджиловци - Сопица - Слаковци до бойното поле край Брезник. Акцент е поставен върху сражението за височините Свети Никола и Света Троица при Брезник и ролята на българските войници в защитата на Съединението.
Битката край Брезник се води върху ниви, собственост на местния жител Йосиф Джерманов, който след войната забранява земята да бъде обработвана в знак на почит към загиналите. Впоследствие на мястото на сражението е поставена паметна морена.
Пред паметника на загиналите български воини бяха поднесени цветя от името на кмета на община Брезник Васил Узунов. Почит към героите отдадоха също председателят на Общинския съвет Иван Тинков, ученици, деца и граждани.
Миналата година с поход и тържествена церемония в Брезник беше отбелязана 140-ата годишнина от Сръбско-българската война и сражението край града.