За срещата си с океана, която поставя началото на проекта, за графичните образи, родени от наблюденията на неговото движение, и за арт книгите като самостоятелна форма на съвременно изкуство разказа авторката за БТА по повод откриването на изложбата в бургаската галерия „Неси".
Идеята за проекта се появява преди години, когато Далкалъчева посещава сина си, който тогава следва в САЩ. По време на престоя си в Калифорния тя има възможност да наблюдава Тихия океан край бреговете на Сан Франциско, Лос Анджелис, Кармел и Санта Моника. Впечатлението, което остава у нея, е свързано не толкова с представата за красота, колкото с драматичното и дори заплашително присъствие на океана.
„За мен океанът е вдъхновението на тази изложба и по-скоро неговата непрестанно променяща се красота. Даже не бих употребила думата красота, защото той на мен ми се стори доста заплашителен, драматичен. Няма нищо общо с понятието море. Морето е обозримо, морето е мило, ласкаво, докато онова е чудовище“, обясни художничката.
Особено силно я впечатляват атмосферните условия по тихоокеанското крайбрежие, където студеното течение от Аляска се среща с топлия въздух и образува постоянно променящи се мъгли и облаци. Тази динамика създава усещането за природна картина, която не остава неподвижна нито за миг. В дълбоките заливи океанът сякаш притихва, но това спокойствие е само временно и не означава, че стихията е укротена.
„Когато влезеш в дълбок залив, какъвто е на Сан Франциско, Лос Анджелис, той в известна степен укротява това чудовище. Усещаш обаче, че то е притихнало само временно и всъщност не е напълно укротено, а отново ще се събуди за този неспирен бяс, грохот, вълни, които се разбиват“, каза Далкалъчева.
Като визуален човек художничката е впечатлена от различните състояния на водната повърхност и движението на водните маси. Така започва да създава ювелирни рисунки с молив, в които представя „движението на водните маси, различната динамика и ритъма, с който движат и нахлуват, текстурите, които се получават в зависимост от вятъра, дъжда и всичко онова, което променя и повърхността, и дълбините на тези водни маси".
От тези наблюдения се ражда серията графични образи, чиито композиции са изградени така, че да създават едновременно усещане за отделен момент и за непрекъснато движение. Всяко произведение е рамкирано и композирано, наподобявайки застинал кадър, но изображенията преливат едно в друго и позволяват различни съчетания. „Имаш усещане, че излизаш от едната картина и влизаш в другия кадър. Това позволява и едно неограничено комбиниране на картините в различни съчетания“, обясни авторката.
Наред с графичните произведения в изложбата са представени и четири арт книги, които са част от една много по-голяма серия, създадена в съответствие с графичните образи на океана. Те са „монохромни, с много деликатно участие на цвят и с неконвенционална пространствена форма" и по думите на Далкалъчева са нейна директна иновация в това как е скрепено книжното тяло, за да може да изглежда и като нормална книга, но и да бъде експонирана и като абсолютна триизмерна пластика. „Освен алтернативни форми, са използвани и нетипични за конвенционалната книга материали - прозрачната PVC плака, от която се състоят кориците, докато книжното тяло е отпечатано на прозрачен милинекс, или неорганична, химически създадена форма на паус", допълни авторката.
Специфичната пластичност на материала, както и различните сгъвки и разгъвки позволяват книгите да бъдат експонирани по начин, който наподобява движението на океанските води. Същевременно прозрачните корици създават усещането за своеобразен контейнер, в който е уловен неговият образ. „Идеята е прозрачността и пластичността на този материал, на милинекса, при експонирането на книжните тела и отделните сгъвки и разгъвания да създават усещането за движението на океана. От друга страна, прозрачните корици свъздействат като един контейнер, който е уловил вътре в себе си водното тяло, което аз съм пренесла през стотици, хиляди километри и сега представям на публиката тук“, разказа художничката.
Всяка от книгите има различна пространствена форма и скулптурна пластика и е реализирана в ограничен авторски тираж от 15 екземпляра. Подборът на четирите книги за бургаската експозиция е съобразен с възможностите им да изградят атрактивна пространствена композиция в галерията.
За Далкалъчева арт книгата е много повече от традиционен предмет за четене или място за съхранение на текст. Тя смята, че в масовите представи книгата продължава да се възприема предимно като „тухла за четене“ или „трезор за текст“, докато всъщност нейните уникални изразни възможности далеч надхвърлят тази функция. Художничката я определя като самостоятелен жанр в съвременното изкуство, който позволява изграждането на пространствени и времеви композиции чрез съчетанието на образ, материал, форма и движение.
„Книгата е пространствено-темпорална драматургична форма. И там може да играеш представление“, каза тя. Според нея отделните страници, сгъвки и разгъвки, начинът на разгръщане и пластиката на книжното тяло могат да изграждат собствена драматургия, с ритъм, динамика и развитие. Така книгата престава да бъде просто носител на информация и се превръща в произведение, което може да бъде не само прочетено, но и съзерцавано, преживяно и възприето в пространството.
Изложбата "Тихи заливи" може да бъде разгледана в галерия „Неси“ в Бургас до края на ноември.