От 6 до 8 ноември зала 1 на НДК посреща пет представления, които гостуват у нас по покана на Stage 1. Спектакълът разказва историята на един от най-значимите драматурзи в световната литература – от младостта и първите му творчески пориви до сблъсъците с властта, църквата и обществените предразсъдъци, както и до признанието, постигнато с висока лична цена.
Представен за първи път през есента на 2023 г. на сцената на Dôme de Paris, проектът бързо печели признание във Франция, където е отличен като най-добър оригинален мюзикъл. Следват национално турне и още редица музикални награди. Но отвъд историческия разказ и зрелищната сценична форма, Moliere поставя въпроси, които звучат актуално – докъде може да стигне човек в преследването на мечтата си, трябва ли артистът да бъде неудобен за обществото, каква е цената на свободата да изразяваш себе си...
МЕЧТАТА, КОЯТО ИЗИСКВА СМЕЛОСТ
В центъра на спектакъла е младият Молиер – човек, който се отказва от сигурното и престижно място в двора, за да последва призванието си към театъра. За Янис Ричард, който пресъздава образа му, това е история за човек, готов да направи жертви, защото има нещо по-важно от общественото положение и личното спокойствие.
„Молиер е направил много рискове и жертви, за да преследва мечтата си, а всъщност единственото, което е било от значение за него, е било творчеството му. Макар че е имало и други неща като любовта и политическите аспекти, той е имал много какво да каже за истината и за човечеството и това е било от най-голямо значение за него“, споделя актьорът.
Открива ли подобен бунтарски дух в себе си? Ричард не се колебае да направи паралел между своя характер и този на героя си. Преди е играл Моцарт – друга историческа личност, която отказва да се съобразява с наложените ограничения и следва собствената си визия: „Той е човек, който не се е оставил да му казват какво да прави. Имаше собствена визия. И аз така имам собствена визия, най-вече по отношение на музиката. Не оставям да ми казват какво да правя. Мисля, че това е много важно – визията за един артист, визията по отношение на света, по отношение на творчеството“.
Да изиграеш Молиер обаче означава да преминеш през близо четири десетилетия от неговия живот. Това се оказва едно от най-сериозните предизвикателства за Ричард, който трябва да изгради образа не само на младия амбициозен творец, но и на зрелия човек, преминал през разочарования, загуби и конфликти: „Той пораства и в един момент стига до възраст, каквато аз все още не съм достигнал. Това беше голямо предизвикателство за мен, защото не познавам много от ситуациите и трябваше да чета много истории, за да разбера как да ги предам. Спектакълът се разпростира в продължение на 40 години. В началото той е млад, после пораства, но винаги има неща, които не се променят – неговата решителност, неговата любов към театъра, неговата любов към хората“.
МОЛИЕР И... АЗ
За актьора именно тази непроменена същност е ключът към изграждането на персонажа – въпреки различните житейски обстоятелства, Молиер остава верен на себе си и на онова, което иска да каже чрез изкуството си. Открива в героя си и нещо много лично – неговата взискателност, понякога дори строгост към самия себе си и към хората около него: „Самият Молиер е непримирим и спрямо себе си. Той има много неща, които иска да каже, и иска да ги каже на всяка цена. Затова понякога е строг със себе си, както и с екипа си“.
„Правя много паралели със себе си, защото аз също съм много строг към себе си. Искам толкова да бъда на висотата на спектакъла и на Молиер, да заслужа мястото си в спектакъла, че съм много твърд към себе си“, признава той.
Но ако има качество на Молиер, което особено силно го впечатлява, това е способността му да казва истината по забавен начин: „Мисля, че е гениално. Аз самият пиша песни и предавам някакво послание, но при него да кажеш истината и при това да го направиш по смешен начин – мисля, че е гениално“.
Като пример посочва „Тартюф“ – произведение, което се превръща в една от централните части на спектакъла. Въпреки забраните и опитите да бъде спрян, Молиер не се отказва, преработва текста отново и отново, докато не успява да го постави на сцена. Именно тази упоритост е една от причините актьорът да се чувства толкова близък до своя персонаж: „Още повече, че аз на негово място бих направил същите неща и вероятно животът ми би бил същият“.
КОМЕДИЯТА КАТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ЛИЦЕМЕРИЕТО
В света на Молиер смехът никога не е просто развлечение. Той е средство за разобличаване на лицемерието, обществените пороци и злоупотребата с власт. Въпросът дали комедията все още може да бъде толкова силен инструмент за казване на неудобни истини има отговор от Янис Ричард: „Молиер, ако беше сега сред нас, щеше да прави същото нещо. Щеше най-вероятно да използва модерни средства, социалните мрежи, но със сигурност щеше да продължава да пише комедии“.
Според него хуморът има особено важно място в свят, изпълнен с тежки събития и противоречия: „Има много начини да се казват истини, но комедията позволява нещата да се олекотят в този свят с много тежки събития. Наистина, това е нещо позитивно при комедията“.
За Виктор „Вайк“ Жандидие, който влиза в ролята на Луи Бежар – човек от близкото обкръжение на Молиер и негов верен поддръжник, артистът по природа е призван да изразява идеи, дори когато те предизвикват съпротива. „Мисля, че е в природата на артиста да изразява някакви идеи и тези идеи може да са неудобни, но това не е проблем на артиста. Виждам артиста по-скоро като вектор – като някой, който предава идеи и послания, но те не са непременно неговите“, казва пред БТА артистът.
ЗЛАТНАТА СРЕДА
Тази позиция намира отражение и в историята на Молиер, който непрекъснато търси баланса между творческата свобода и необходимостта да запази подкрепата на краля. От една страна, той се опълчва срещу властта и променя начина, по който хората мислят. От друга – трябва да намери пространство, в което творчеството му да може да съществува.
„Молиер е търсил златната среда, защото е искал да каже много истини, променил е начина, по който се мисли, променил е манталитета на хората, нагласите им и винаги е критикувал, опълчвал се е на властта. Така че той е променил много неща в света“, казва Вайк.
Неговият персонаж Луи Бежар вярва в Молиер и го подкрепя независимо от обстоятелствата. В тази история приятелството и доверието се оказват също толкова важни, колкото талантът и амбицията.
За Вайк много от конфликтите, представени в мюзикъла – забраните, сблъсъците с църквата, политическите противоречия и обществените ограничения, продължават да бъдат актуални. Сред тях той откроява и темата за правата на жените: „Има много етически и политически послания за неща, които все още трябва да се променят. Например правата на жените. Маркизата пее една песен – „Аз искам“, и това показва равенството, което все още не сме постигнали между половете и което Молиер вече е заявил през XVII век“.
Въпреки признанието, което получава, животът на Молиер е белязан от саможертви и последици от неговата непримиримост. Дали артистът трябва да плати лична цена, за да остави следа? Вайк признава, че дълго си е задавал този въпрос, но не е сигурен, че има еднозначен отговор: „Не мисля, че непременно е необходимо. По принцип много от артистите променят света, променят нравите, не винаги са приемливи и понякога са неудобни за обществото. И се налага да изтърпят последиците“.
ЖЕНИТЕ ОКОЛО МОЛИЕР – СИЛА, ЛЮБОВ И РАВНОВЕСИЕ
Ако историята на великия драматург е разказ за творческата свобода и бунта срещу установените норми, тя не би била пълна без жените, които го заобикалят. В мюзикъла те не са просто второстепенни фигури в живота му, а личности със собствена чувствителност, характер и визия за света.
Шайна Пронзола, която пресъздава Маркизата, вижда в женските персонажи важна опора за развитието на Молиер – не само като творец, но и като човек: „Жената е част от еквилибриума на света. Жените около Молиер са много важни, както и неговите любими, приятели, жените от трупата. Важни са заради тяхната чувствителност и визия за света и живота. Мисля, че му помагат да стане по-добър човек и да достигне целите си“.
За нея Маркизата има особено място в тази история. Тя помага на Молиер да запази връзката си с хората, да не изгуби скромността и човечността си, докато преследва своите амбиции: „Тя му помага да не губи връзката с другите. Помага му да остане скромен, смирен и земен. Жените помагат, за да има равновесие между мъжете и жените“.
ЛЮБОВТА Е В ЦЕНТЪРА НА ЖИВОТА
Любовта също е сред основните теми в спектакъла. В началото на историята Молиер създава театрална трупа заедно с любимата си жена, поставяйки чувствата и изкуството в центъра на живота си. Според Шайна любовта може да бъде едновременно вдъхновение и опора, стига човек да успее да намери баланса между личния и професионалния си свят.
„Любовта е в центъра на живота, в центъра на творчеството. Много е важно тя да бъде тази подкрепа. Важно е също да се намери балансът между професионалния и личния живот. Всъщност любовта ни помага да бъдем по-добра версия на себе си, да бъдем по-добри хора“, казва пред БТА Пронзола. Но образът на жената в мюзикъла има и друга страна – борбата за право на глас и признание. Във времето на Молиер жените на сцената все още се опитват да намерят своето място в общество, в което ограниченията са силни, а ролите им често са предварително определени.
БИТКИ, КОИТО ОТДАВНА БИ ТРЯБВАЛО ДА СА ПРИКЛЮЧИЛИ
Шайна Пронзола открива болезнени паралели между XVII век и съвременността. Според нея жените продължават да водят битки, които би трябвало отдавна да са приключили: „Тя е била авангардист в някакъв смисъл, излизала е от определените кодове, изисквала е неща, които не са били приемливи за жените. Но ако тя е била авангардист, ние пък сме закъснели в равенството между мъжете и жените“.
Актрисата не крие, че лично се припознава в тази борба: „Наистина трябва да се борим за това да ни слушат, а не само да ни сексуализират, да ни приемат единствено с физическите ни характеристики. Аз се припознавам в тази борба, защото я водя всеки ден“.
ЗАД СМЕХА – БОЛКАТА НА ЕДИН ЧОВЕК
Въпреки комедийния жанр, Moliere не пропуска и трагичните моменти в живота на драматурга. Сред тях е загубата на неговия син – сцена, която се оказва най-тежкото емоционално изпитание за Шайна Пронзола.
„Аз нямам все още деца, но въпреки това се идентифицирам с тази емоция. Това е най-трудно за мен, още повече че трябва да я играя всеки път – 10, 20, 30 представления поред“. Актрисата разказва още, че понякога успява да достигне до истинско съпреживяване на болката, дори до сълзи, като намира връзка с други неща, които е чула или преживяла в собствения си живот. Именно това превръща сцената в толкова силно преживяване – необходимостта отново и отново да преминаваш през една и съща емоция, без тя да загуби своята искреност.
За Янис Ричард пък срещата с различните съдби и характери в спектакъла има значение и отвъд сценичното превъплъщение. Той смята, че всеки зрител би могъл да открие себе си в някой от персонажите, защото техните преживявания и трудности са близки до човешкия опит и днес. „Всъщност, всички тези преживявания и трудности ми помагат и в моя собствен живот. Уча се от тях“, казва актьорът.
ОТ ИНДИВИДУАЛНОСТТА КЪМ МАГИЯТА НА ТРУПАТА
Една от най-интересните теми в историята на Молиер е създаването на неговата театрална трупа – общност от артисти, които споделят не само сцената, но и живота си. Именно тази връзка между хората би искала да види Шайна Пронзола, ако имаше възможност да се върне назад във времето и да присъства на някоя от първите постановки на драматурга.
„Това, което бих искала да видя, е енергията на самата трупа. Защото ние си създадохме трупа, живеем с нея години наред. Живеем извън театъра... И бих искала да видя тази връзка между хората вътре. Това би ме заинтригувало най-много“, казва актрисата.
Подобно усещане споделя и Виктор „Вайк“ Жандидие, за когото изграждането на спектакъла е процес на намиране на място в една обща творческа визия. Преди началото всеки артист има своя индивидуалност, свой опит и собствен начин на изразяване. На сцената обаче всички трябва да се превърнат в част от едно цяло: „Когато започнахме да правим спектакъла, всеки трябваше да намери своето място. Преди това си индивид, а след това трябва да се впишеш в една обща визия, част си от групата и всъщност това е трудно – да се заличат индивидуалностите. Но мисля, че се получи много хубаво и всеки успя да си намери мястото, и стана нещо много магическо в крайна сметка“.
За него този процес има своя паралел и с живота на самия Молиер. Предначертаният път на драматурга е бил съвсем различен – трябвало е да стане кралски тапицер, но той успява да се пребори с очакванията на семейството и обществото и да избере театъра. Вайк смята, че една от най-големите разлики между тогавашния и съвременния свят е именно отношението към артистите. Днес те са много по-интегрирани в обществото, могат открито да защитават ценности и често получават възхищението на публиката. През XVII век обаче професията им не носи същия престиж.
„Музиканти, певци и артисти не са били интегрирани в обществото. На тях се е гледало едва ли не като на вредни елементи. Мисля, че оттук идва конфликтът на Молиер с баща му, който е имал своето място в обществото, а той самият е искал да прави други неща – да се занимава с театър. А баща му не е подозирал до какъв мащаб ще стигне всичко това“. Според Вайк в крайна сметка именно този избор – да последваш собствения си път, независимо от очакванията и ограниченията, превръща Молиер в личност, чието творчество продължава да вълнува векове по-късно.
Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева