Ако съществуваше световна класация за личности, които са се разминали със смъртта най-много пъти, преди изобщо да станат известни, белгиецът Антоан-Жозеф „Адолф“ Сакс със сигурност щеше да се бори за първото място. Но ако съществува класация за хора, променили завинаги звуковия пейзаж на световната музика, той несъмнено заема своя собствена, уникална категория.
Гениален акустик, визионер, непоправим инат и майстор-инструменталист Адолф Сакс дава на света инструмент, който не просто съчетава силата на духовите месингови инструменти с гъвкавостта на дървените - той създава гласа на модерната ера: саксофона. Зад блясъка на неговото най-известно изобретение обаче се крие житейска драма, изпълнена с атентати, промишлен шпионаж, банкрути и непрестанна битка срещу консервативното музикално съсловие на XIX век.
Призракът от Динан: Детство на ръба на оцеляването
Адолф Сакс е роден на днешния 6 ноември 1814 г. в малкото белгийско градче Динан. Баща му, Шарл-Жозеф Сакс, е забележителният майстор, който изработва духови инструменти за кралския двор на Нидерландия. Още от невръстна възраст малкият Адолф прекарва часове в работилницата му, усвоявайки занаята, леенето на метал и изтънчената акустика.
Но детството му не е просто чиракуване - то е поредица от абсурдни инциденти, които го отвеждат до ръба на смъртта и заради които съседите в Динан го наричат „Малкият Сакс, призракът“. Преди да навърши девет години, момчето оцелява по чудо след:
Падане от третия етаж на къща, при което удря главата си в каминен камък и изпада в застрашаваща живота кома;
Поглъщане на купа с разредена сярна киселина, която обърква с мляко;
Случайно поглъщане на голяма игла;
Взрив на барут в бащината работилница, който му причинява тежки изгаряния;
Падане върху нагорещен тиган за пържене;
Задушаване с отровни изпарения от лак и боя, докато спи в работилницата;
Падане в бързеите на река Маас, откъдето едва бива изваден от преминаващ гражданин.
Майка му, отчаяна от постоянните инциденти, веднъж възкликва: „Това дете е обречено на нещастие; то просто няма да живее дълго!“. За нейно и на музиката щастие обаче Адолф израства с желязна физика и несломим дух.
Раждането на иноватора: От Брюксел до Париж
Израснал в света на нотите и месинга, Сакс учи флейта и кларинет в Кралската консерватория в Брюксел. Музикалният му талант е безспорен, но инженерният му ум изпреварва времето си. На 20-годишна възраст той вече патентова значително подобрена конструкция на баскларинета. Старият инструмент бил с неравномерен интонационен регистър и трудна пръстовка, а Сакс създава версия с прецизна акустика и богат, чист тон.
Музикантите обаче реагират със завист. Когато се опитва да предложи новия си баскларинет на оркестри, някои кларинетисти отказват да свирят на него, опасявайки се, че младият изобретател прави техните умения и стари инструменти излишни. Осъзнавайки, че Белгия е твърде малка сцена за амбициите му, през 1841 г. 27-годишният Сакс се мести в тогавашната културна столица на света - Париж. В джоба си той има едва тридесет франка, няколко инструмента и торба, пълна с революционни идеи.
Париж обаче го посреща с безразличие, подозрение и открита враждебност от страна на местните производители. Те виждат в него опасен чужденец и конкурент. Сакс е принуден да живее и работи в мизерия, като буквално сглобява първите си прототипи в неотоплена, бедна работилница.
Спасителният пояс: Ектор Берлиоз и кралското семейство
В този критичен момент геният на Сакс бива забелязан от великия френски композитор Ектор Берлиоз. Очарован от непознатия дотогава дълбок и богат звук на новия инструмент, Берлиоз публикува възторжена статия в престижно парижко списание, описвайки саксофона като инструмент с „красив, нежен и същевременно мощен глас“.
Тази публична подкрепа отваря вратите на Сакс към висшето общество и му спечелва благосклонността на кралското семейство - в частност на крал Луи-Филип и неговия син, херцога на Орлеан. Благодарение на техните протекции и финансова подкрепа, Сакс успява да стабилизира бизнеса си и да продължи работата по усъвършенстването на изобретението си, патентовано официално през 1846 г.
Пазарната битка и триумфът на Марсово поле
Консервативните симфонични оркестри и техните диригенти категорично отказват да включат саксофона в редиците си, подтикнати от заговорите на конкурентни майстори. Сакс обаче намира гениален начин да заобиколи тази блокада: решава да реформира френските военни оркестри, които по това време страдат от липса на акустичен баланс между дървените и медните духови инструменти.
Това води до легендарното музикално шоу-състезание на Марсово поле през 1845 г. Пред 20 000 зрители се изправят два оркестъра. Единият е традиционен френски военен оркестър с класически инструменти, а другият - алтернативният състав на Сакс, включващ неговите собствени изобретения - саксофони и саксхорни.
Въпреки че конкурентите му се опитват да саботират събитието (част от музикантите на Сакс не се явяват, което го принуждава да свири на няколко инструмента едновременно), публиката и военното министерство остават зашеметени. Музикалният състав на Сакс печели безапелационно благодарение на безпрецедентната сила, яснота и гъвкавост на звука. Саксофонът официално става задължителен за френската армия.
Войната в съда: Фалшиви патенти и акустична теория
Успехът на Сакс вбесява конкурентите му, които се обединяват в Асоциация на производителите на инструменти, целяща неговото пълно унищожение. Те започват масови съдебни дела срещу него, твърдейки, че саксофонът не е ново изобретение, а плагиатство от по-стари инструменти. Стига се до абсурди, в които противниците му наемат хора да крадат чертежи от работилницата му или да подкупват музиканти да не свирят на неговите инструменти.
За да защити честта и патента си, Сакс превръща съдебната зала в научна лаборатория. Пред очите на съдиите той демонстрира своята прецизна акустична теория: доказва, че тембърът на даден инструмент се определя не от материала, от който е направен (саксофонът е метален, но използва дървено езиче), а от точните геометрични пропорции на неговия въздушен стълб (мензура). Неговите перфектни изчисления и математически доказателства смазват аргументите на обвинението и съдът потвърждава патентите му, въпреки че тези безкрайни дела го докарват до банкрут няколко пъти.
Битката с рака
Сякаш атаките на враговете не са достатъчни и през 1853 г. Адолф Сакс се сблъсква с най-страшния си враг - рак на горната челюст. Туморът е бил толкова голям, че е пречел на храненето му. Повечето лекари по това време вдигат ръце, считайки състоянието му за неспасяемо.
Сакс обаче оцелява благодарение на авангардно за времето си лечение от свой приятел - индийски лекар и билкар на име д-р Вриз, който прилага нетрадиционни методи и билкови компреси. По чудо туморът намалява и Сакс се възстановява напълно, за да продължи да твори, да проектира нови инструменти и в крайна сметка да заеме преподавателско място по саксофон в Парижката консерватория.
Триумфът на момчето от Динан
Адолф Сакс е от онези редки исторически личности, чийто живот напомня приключенски роман. Той е човекът, който не се уплаши от експлозиите, киселините, куршумите, съдебните зали и бедността. Сакс умира в Париж през 1894 г. в относителна бедност, без да дочака ХХ век, когато неговият отхвърлен от класиците инструмент ще се превърне в истинската душа на джаза, блуса и модерната музика.
Всеки път, когато някъде по света - в русенския „Макс Клуб“ или в някое от най-тежките заведения в Ню Йорк, в парижка опера или на сцената на голям рок концерт - саксофонът избие своя кадифен и вибриращ тон, това е неговият вечен триумф. На момчето, което опитоми месинга и даде глас на съвременния свят.

По материали от интернет