Поскъпването на петрола с 10 на сто би повишило потребителските цени в България с между 0,5 на сто и 0,9 на сто, като по-реалистичната оценка е близо до горната граница. Това става известно от анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Според анализа, ценовият шок засяга най-силно транспорта, химията, производството на строителни материали и енергетиката, а косвено – и храните. Тъй като използваният модел е линеен, при 30 на сто поскъпване ефектът върху потребителските цени би бил около три пъти по-голям, тоест между 1,6 на сто и 2,7 на сто, уточнява Дацов.
Анализът е разделен на два сценария. „Сценарий А“ е на база поскъпване с 10 на сто само на суровия нефт и газа и „сценарий Б“, който включва и повишаване на цените на рафинираните нефтопродукти. Ефектът върху потребителските цени при първия би бил поскъпване с малко над 0,5 на сто, докато при втория потребителските цени се повишават до близо 0,9 на сто.
При поскъпване на петрола с 10 на сто най-силно засегнати са производството на неметални минерални продукти (3,1 на сто) и химията (3,1 на сто), където природният газ е основна суровина и енергиен източник. Следва транспортът - сухопътен (2,7 на сто), воден и въздушен (около 1,9 на сто). При тях разликата между сценариите е голяма, защото горивата са основен разход, уточнява Дацов. Цените на електро- и топлоенергията растат с около 1,7 на сто.
При някои отрасли преобладава косвеният ефект. При водоснабдяването и въглищата прекият ефект е под 0,3 на сто, но общият надхвърля 1,2 на сто заради поскъпването на електроенергията и транспорта. Хранителните продукти поскъпват с 0,7 - 0,8 на сто, почти изцяло косвено.
Анализът е по ценовия модел „разходи-продукция“ на базата на таблиците „Ресурси-Използване“ на Националния статистически институт за 2018-2022 година.