Екипът е подготвил информационни табла с извадки от книгата със спомени на единия от акционерите на компанията, построила линията - Хенри Бъркли, издадена през 1885 г., каза за БТА уредникът Теодор Роков. Посетителите ще могат да чуят и аудиоразказ, генериран с изкуствен интелект, който съдържа описание на пътуването от Русе до Варна, направено от анонимен руски пътешественик през 1878 г. След края на Руско-турската война той обикаля всички новоосвободени държави и записва своите впечатления, обясни уредникът. При пътуването си той забелязва, че на всички гари липсват тоалетни, навсякъде има надпис „Бюфет“, а такъв всъщност няма и оставаш гладен. Не се спазва никакво разписание, влакът може да тръгне от гарата веднага или след половин час, което го кара да отбележи, че на Изток никой не цени времето.
За строителството на линията Русчук-Варна са се ползвали двата локомотива от трасето Черна вода-Констанца, а работната ръка османската власт набира от местното население на ангария. Когато виждат парните машини, хората се изплашват от тях, затова им дават прозвища „Караконджула“ и „Самовара“, разказа още Роков, като обърна внимание, че този страх от влаковете е причина дълго време всички спирки и гари да се изграждат в покрайнините или далеч от населените места.
Любопитен факт е също, че една година след откриването на линията, е регистрирана първата влакова катастрофа. Малко преди Хитрино се счупва ос на един от вагоните и цялата товарна композиция дерайлира, без жертви или значителни щети, каза още уредникът.
Това е първата железопътна линия у нас и тя е изключително важна, особено за пощата, подчерта председателят на Варненското филателно дружество Николай Пенев. С откриването ѝ на 7 ноември 1866 г. се улеснява много преносът на писма от Ориента до Европа.
Сред експонатите, които филателистите показват в музея, е копие от най-ранния плик, пътувал по линията Варна-Русчук с първите служебни печати на двете гари от 1867 г., когато все още няма български пощи и марки, отбеляза Пенев. Австрийските пощи тогава са приемани за най-добри и обслужват Османската империя и почти цяла Европа. След като България се освобождава, от 1 май 1879 г. вече има и български марки.
Интересен според филателиста е пликът от писмо на д-р Рашко Петров - личният лекар на Васил Левски. Той съобщава на брат си, че много скоро ще започне Руско-турската война, всички бягат от Русчук, австрийските пощи затварят и може би това ще бъде последното му послание до него. Може да се види и плик от 25 май 1867 г., тръгнал от Константинопол с австрийска марка, минал през Варна и продължил с влака за Русчук, откъдето поел с кораб своя път за Виена. Филателията е своеобразен архив, носач на история, ако имаш късмет можеш да срещнеш изключително интересни факти, допълни Пенев.
Той обърна внимание, че настоящата изложба се допълва с гостуващата в Музея за нова история на Варна колекция от Британското посолство у нас, разказваща за Уилям Гладстон, тъй като той е бил акционер в първата железница по линията Русчук-Варна, известна още като „железницата на барон Хирш“.
В експозицията „Отъ Русчукъ до Варна съ тренъ. 160 години по-късно“ може да се види още текстилна карта на железопътната мрежа на територията на Княжество България от 1886 г. и „Упътник по железниците и параходите“ (първообраз на съвременните разписания) от 1910 г.