Заглавието на експозицията „80” е символично число, бележещо преживените години на художника и броя на представените творби.
Анонсът към заглавието на тази изложба е „бивши ученици на Минчо Панайотов”, тъй като това е основното нещо, обединяващо авторите, участници в нея, но аз имам сериозни съмнения, че самият Минчо Панайотов би се съгласил с подобна формулировка. Не за друго, а понеже той осъзнаваше, и винаги го е казвал, че не се възприема като учител, а като художник, който просто споделя своя опит с по-младите си колеги. Защото всички ние, които съдбата е поставила в ролята на учители, сме наясно, че художник не се става, или се раждаш такъв, или не. Това каза при откриването синът на художника Тодор Панайотов.
По думите му още в момента, в който едно дете прекрачи прага на ателието, то вече носи душата на художник, останалото е просто техническо усъвършенстване на този първоначален импулс. „Ако я няма тая първоначална искрица на художника вътре в нас, човек спокойно би могъл да бъде един умел, дори перфектен изпълнител, което обикновено попада под графата „занаят”, и да прави едни технически чудесни неща, които обаче по никакъв начин да не затрогнат душата на зрителя“, посочи Тодор Панайотов.
Според него доброто владеене на занаята е задължително, за да съумее авторът да се изразява добре, но далеч не е достатъчно. „Художникът е емоционално лично ангажиран с творбата, той не е само един грамотен изпълнител. И това беше водещият принцип в работата на баща ми с неговите ученици – той щедро се раздаваше, като винаги казваше, че изкуството не се свежда до правилно изобразяване на действителността, а е преди всичко трансцедентално изживяване, независимо какво и как изобразяваме“, каза той. Допълни, че именно затова Минчо Панайотов е гледал на своите ученици по-скоро като на съмишленици, а своята роля виждал в това да им помогне по-бързо и по-добре да овладеят средствата, нужни за постигането на желания резултат, за да успеят да разгърнат максимално потенциала.
„Всеки, който го познаваше, знае, че той беше сложен човек – изпълнен с крайности и страсти, но тъкмо тези крайности и страсти бяха движещата сила зад огромната му енергия за работа и мощното въздействие, което творбите му притежават. Защото при него не съществуваше дори идеята за какъвто и да било компромис с изкуството. Той някак съумяваше да придаде тая принципна безкомпромисност на всички свои ученици и колеги, с които общуваше, независимо кой от тях точно как ще я изрази в своите работи накрая“, разказа Тодор Панайотов.
Посочи, че са се събрали, за да изразят не само своите уважение и благодарност за всеотдайната помощ да стигнат до нивото, на което се намират в момента, но и своето съпричастие към самото кредо, което Минчо Панайотов изповядва до сетния си дъх. „И вярваме, че винаги ще има следваща генерация, която да поеме от нас щафетата и да продължи да отстоява тази кауза“, каза още Тодор Панайотов.
От Градската художествена галерия в Пловдив припомнят, че Минчо Панайотов работи дълги години в пространството, където са изложени творбите на 45 добре познати на публиката активни творци от различни генерации. „Събитието е почит към личността, която освен създател на богато творчество и активна дейност в изкуството, беше учител на поколения художници. Искрата, запалена от него, любовта към изкуството, свободата - това вдъхна творческия плам у много художници през годините“, отбелязват те.
В експозицията са показани работи на самия Панайотов и на неговите ученици Алек Александров, Бояна Попова, Валентин Моллов, Вихра Григорова, Владимир Паскалев, Галина Тодорова, Галя Кънчева, Георги Иванов (Жорж Трак), Дарина Рац, Диана Панайотова, Димитрина Дойчинова, Димитър Апостолов, Димитър Стоилов, Емил Миразчиев, Емил Темелков, Георги Станков, Иван Митев, Иван Неделчев, Иван Тотев, Иван Узунов, Иван Чакъров, Иван Чолаков, Илиана Манукова, Илко Николчев, Ирена Ганчева, Ирина Гърдева, Йордан Нешовски, Красимир Ангелов, Лидия Симеонова, Лилия Илинова, Луиза Станева, Мариана Чолева, Милена Бочукова, Моника Роменска, Надя Генова, Найден Станчев, Наталия Малакова, Наташа Кюпова, Николай Томов, Панайот Панайотов, Светлозар Чавдаров , Тодор Панайотов, Тома Ненов, Шевкет Сюнмез, Янко Ненов.
Плакатът и каталогът към изложбата са дело на Панайот Панайотов, който е и куратор на изложбата заедно с Тодор Панайотов и Ирина Гърдева.
Проявата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив, програма „Култура“, компонент „Фестивали и значими събития“ и е част от Културния календар на града за 2026 г.
Минчо Панайотов (1944-2025) е роден в с. Панаретовци, област Сливен. Завършил e Факултета за изящни изкуства при проф. Васил Стоилов във Великотърновския университет през 1971 г. Творчеството му е в областта на живописта, графиката, илюстрацията. Член е на Сдружението на българските художници (СБХ) и Дружеството на пловдивските художници (ДПХ). Награждаван е от СБХ и ДПХ за живопис и графика.
В творческата си биография има реализирани над 60 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Сливен, Севлиево, Мюнхен, Боркен, Ню Йорк, Париж. Има многобройни участия в общи художествени и национални изложби в България и чужбина. Негови творби се намират в Националната галерия в София, в ГХГ – Пловдив, „Музей за съвременно изкуство" - Варна, ХГ „Димитър Добрович“ - Сливен, ХГ „Асен и Илия Пейкови“ – Севлиево, в много музеи и частни колекции в страната и чужбина: в Музей за изобразително изкуство „М. А. Врубел", Омск, Русия, а също – в Австрия, Франция, Англия, Германия, Италия, Швеция, Швейцария, Белгия, Унгария, Дания, САЩ, Нидерландия, Гърция, Япония, Норвегия, Израел и др.