В центъра на проучването са т.нар. samāʿāt - специални бележки в арабските ръкописи, удостоверяващи, че даден текст е бил прочетен на глас от учител пред ученици и други присъстващи, които са проследили съдържанието му. Тези записи съдържат информация за предаването, проверката и удостоверяването на знанията в средновековния ислямски свят.
Обикновено в тях се посочват заглавието на произведението, името на преподавателя, участниците в прочита, датата и мястото на събитието, както и дали е било дадено разрешение текстът да бъде предаван и преписван.
Авторите на изследването анализират 47 ръкописа, от които извличат 132 различни бележки. Ръкописите обхващат периода от VI до XV век и произхождат от важни центрове на ислямската цивилизация като Багдад, Дамаск, Алепо и Исфахан. Те съдържат текстове по различни теми, сред които религия, изкуства, науки за Корана и хадиси - предания за думите и делата на пророка Мохамед.
Според водещия автор на проучването д-р Салех Мохамад Зеки Махмуд ал-Лехиаби тези удостоверителни бележки могат да запълнят празноти в съществуващите исторически източници и да разкрият личности, чиито имена не са запазени в други документи.
Някои ръкописи съдържат десетки, а понякога и стотици подобни записи, оставяни от последователни поколения. Така един и същ текст може да съхранява сведения за прочити и обучения в Дамаск, Кайро и Йерусалим, провеждани в различни исторически периоди.
Изследването показва също, че сред участниците в тези образователни събирания е имало не само учени и теолози, но и жени, търговци и занаятчии. Според авторите това свидетелства за по-широко участие в интелектуалния живот на средновековните ислямски общества, отколкото често се приема.
Бележките разкриват и мобилността на учените и техните ученици. Записите свидетелстват за пътувания между Багдад, Дамаск, Йерусалим и Исфахан, които по онова време са били част от различни политически образувания. Това показва, че научните и образователните контакти са преминавали отвъд политическите граници.
Изследователите обръщат внимание и на друг вид бележки - тези за сверяване и проверка на текста. Поправки, заличавания и препратки към други пасажи показват, че ръкописите са били внимателно проверявани и редактирани, а не просто преписвани механично.
Според авторите удостоверенията за устен прочит могат да бъдат разглеждани като своеобразен исторически механизъм за проверка на достоверността на знанията. Те правят също условно сравнение със съвременната система за научно рецензиране, макар двете практики да се основават на различни принципи.