По думите им целта на конкурса за куратор на НЕИ е да създаде разнообразен профил на това значимо събитие и на максимално прозрачен и демократичен принцип да се стимулира активното участие на специалисти в сферата на визуалните изкуства от цялата страна, да се постави фокус върху съвременните тенденции в изкуството, представени в характерната и неповторима среда на архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“, като така се продължи и развие традицията на този важен форум.
Посочват, че определената сума за финансиране на събитието, с която бъдещият куратор ще разполага, е в прогнозен размер до 27 хиляди евро. Срокът за кандидатстване е до 24:00 ч. на 10 декември, като постъпилите предложения ще се оценяват от експертна комисия, назначена със заповед на кмета. Комисията се назначава след изтичане на срока за приемане на документи с цел избягване на конфликт на интереси. Преди оценяването комисията приема методика, по която ще работи, и определя тежестта на отделните критерии.
Националните есенни изложби се провеждат ежегодно в град Пловдив в периода 1 – 30 септември. Началото е поставено на 17 декември 1967 г., когато в дома на Атанас Кръстев е показана самостоятелна изложба от 33 акварела на художника Георги Божилов – Слона. През есента на 1970 г. се откриват няколко самостоятелни изложби в къщите и дворовете на Старинен Пловдив. В самото начало те са наричани „Камерни изложби в Стария град“, като в тези първи години са представяни предимно пловдивски автори. Бързо след това форумът се превръща във важно събитие за художествената сцена в България, а заедно с това се променя и неговото название на „Национални есенни изложби“. През 1976 г. в организирането на изложбите за първи път се включва Съюзът на българските художници.
През 80-те години изложбите се регламентират с въвеждането на критерии и система за представяне на художниците, а в края на десетилетието се въвежда и статут, чрез който се цели съхраняване на оригиналността на проявата и регламентиране на техническите изисквания към произведенията. Въвежда се и почетно участие като признание към най-изявените творци. Постепенно, от локално събитие за ограничен кръг от пловдивски творци, изложбите добиват авторитет и тежест на национален преглед на изкуството.
В дългогодишната им история участие в тях взимат най-изявените български художници. Сред участниците в Националните есенни изложби през годините са Златю Бояджиев, Димитър Киров, Атанас Яранов, Иван Кирков, Петър Дочев, Енчо Пиронков, Любомир Самарджиев, Дечко Узунов, Ненко Токмакчиев, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Тодор Панайотов, Петър Чуклев, Здравко Захариев, Йоан Левиев, Георги Баев, Георги Божилов, Димитър Казаков, Емил Стойчев, Любен Зидаров, Генко Генков, Ванко Урумов, Цвятко Сиромашки, Свилен Блажев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков, Станислав Памукчиев, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев и още десетки от най-известните имена на българската художествена сцена.
През 90-те години Националните есенни изложби се организират вече не на принципа на общите художествени изложби, а на кураторски принцип. Известни български изкуствоведи и художници задават темата и селекцията на форума всяка година. От 2000 г. започва да се провежда и кураторски конкурс. От 2013 до 2024 г. изложбите имат постоянен куратор – проф. д-р Галина Лардева, която избира тематичния фокус, участниците и осъществява цялостната организация. От 2025 г. се въвежда отново конкурсното начало.