По думите на Пеканов темпът на глобалните промени, особено в областта на изкуствения интелект и роботиката, не позволява на Европа да отлага необходимите инвестиции. Конкурентоспособността на европейската икономика вече е отслабнала през последните години и Съюзът трябва да навакса изоставането си.
„Трябва да действаме бързо, защото в противен случай останалите няма да ни чакат“, заяви той.
Европа изостава в дълбокото внедряване на изкуствения интелект
Конкурентоспособността и производителността на Европейския съюз са сред основните предизвикателства пред европейската икономика, каза Пеканов. Той се позова на предупрежденията на Марио Драги и Енрико Лета за загубата на конкурентни позиции на Европа спрямо други големи икономики.
В същото време съществуват и по-умерени оценки, сред които на американския икономист Пол Кругман, според когото разликата не е толкова голяма, а жизненият стандарт в Европа остава сравнително висок. Пеканов заяви, че споделя по-песимистичната оценка, която според него е и по-реалистична.
Той даде за пример технологични отрасли, в които Европа е била сред водещите преди 20–25 години, но вече губи пазарен дял. Според него подобна тенденция се наблюдава и при изкуствения интелект.
Проблемът не е толкова в първоначалното възприемане на новите технологии, колкото в недостатъчното им интегриране в икономическите процеси. Все повече хора използват инструменти като "ЧатДжиПиТи" (ChatGPT) за ежедневни задачи, търсене на информация и обобщаване, но това все още не води до достатъчно дълбока промяна в начина, по който работят предприятията и институциите.
Пеканов направи паралел с 90-те години, когато САЩ успяват да извлекат по-големи ползи от революцията в информационните и комуникационните технологии, тъй като ги интегрират по-дълбоко в икономиката. Според него Европа рискува да повтори тази грешка при изкуствения интелект.
Необходимо е да се променят работните процеси и управлението на предприятията, институциите и правителствата. Това изисква трудни решения на управленско, политическо и институционално равнище, посочи той. Пеканов изрази увереност, че ефектът на изкуствения интелект върху производителността рано или късно ще се прояви и в макроикономическите показатели.
България подкрепя Европейския фонд за конкурентоспособност, но иска запазване на средствата за сближаване
Пеканов коментира продължаващите преговори за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Според него трябва да бъде намерено балансирано решение, което да отчита както необходимостта от повишаване на конкурентоспособността, така и нуждата от запазване на достатъчно средства за политиката на сближаване.
Той заяви, че България подкрепя създаването на Европейски фонд за конкурентоспособност. Според него европейското финансиране трябва да подкрепя най-добрите идеи, компании и научни организации, за да може Европа да развива големи корпорации, способни да се конкурират на световните пазари.
Пеканов посочи, че в други големи икономики водещите компании получават значителна подкрепа чрез държавни субсидии, данъчни схеми и други инструменти. Според него Европа също трябва да насърчава развитието на водещи предприятия.
Той отбеляза, че подобен подход крие риск от концентрация на инвестициите в държави и региони, които вече разполагат с водещи научни центрове, университети и технологични компании. Затова България настоява да бъдат запазени достатъчно средства за традиционната политика на сближаване.
Заедно с останалите 16 държави от групата „Приятели на сближаването“ България настоява следващият бюджет на ЕС да осигури необходимото финансиране за инвестиции в публична и образователна инфраструктура, регионално развитие и транспортна свързаност.
Според Пеканов прекомерното раздалечаване между силно развито европейско ядро и по-слабо развита периферия би създало сериозни икономически и политически проблеми за Съюза. Той обърна внимание и на демографските последици от концентрацията на икономическа активност и научни ресурси в ограничен брой центрове. Целта трябва да бъде младите хора и талантите да бъдат насърчавани да се връщат в родните си страни и да се реализират там.
Български компании и научни институти могат да бъдат конкурентоспособни
Пеканов посочи, че България разполага с компании и научни организации, които могат да се конкурират в приоритетните технологични области на ЕС.
Като пример той даде българската сателитна компания „ЕндуроСат“ (EnduroSat), която е "еднорог". По думите му компанията е постигнала бърз растеж през последните пет години, предлага конкурентни цени и вече е спечелила европейско финансиране от фонда STEP Scale-up в конкуренция с германски, финландски и други компании.
Друг пример е Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, който според Пеканов е сред десетте водещи института в Европа по публикации в областта на компютърните науки.
Той посочи, че институтът е получил финансиране от Европейския научноизследователски съвет (ERC) по схемата Advanced Grant в размер на 2,5 млн. евро. По думите му това е постижение, което преди това не е било постигнато от друга научна организация в България в инженерната област, въпреки около 170 опита.
В последвалата дискусия Пеканов допълни, че институтът успява да привлече водещи преподаватели от САЩ, Израел, Швейцария и Великобритания, които напускат позиции в други университети, за да се преместят в България.
Институтът е партньорство между Софийския университет и две швейцарски висши училища – Федералната политехническа школа в Лозана (EPFL) и Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich). Пеканов отбеляза, че дейността му е продължила през последните шест години на политическа криза, като последователни правителства са осигурявали допълнително финансиране, а Софийският университет е оказал значителна подкрепа.
Той заяви, че България трябва по-активно да представя подобни успешни примери и да изгражда партньорства с други европейски държави.
Възобновяемите източници и батериите са помогнали за стабилността на енергийната система
Пеканов заяви, че продължава да подкрепя Европейския зелен пакт и инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Той посочи като пример България, където през лятото на 2026 г. възобновяемите мощности и системите за съхранение на електроенергия, въведени с подкрепата на Плана за възстановяване и устойчивост, са помогнали за стабилността на енергийната система.
В отговор на въпрос в последвалата дискусия той допълни, че въвеждането на батерийните системи в България е преминало много успешно. По думите му те са помогнали за стабилността на електроенергийната система. Той изрази надежда те да допринесат и за намаляване на цените, но уточни, че засега не наблюдава такъв ефект.
Преразглеждане на ETS (европейската схема за търговия с емисии - бел. ред.) и начина за формиране на цените на електроенергията
В същото време Пеканов отчете, че европейската енергетика е изправена пред сериозни затруднения. Според него цените на енергията в Европа са два пъти по-високи, отколкото в САЩ, а в някои случаи – три пъти. Природният газ на европейските пазари е 11 пъти по-скъп.
Тези разлики оказват огромен натиск върху европейската индустрия и налагат преразглеждане на системата за търговия с емисии (ETS). Пеканов уточни, че системата е важен инструмент за зеления преход и за интегрирането на възобновяемите източници, но в момента допринася и за някои от проблемите с конкурентоспособността на Европа.
Той посочи необходимостта от преосмисляне на заложените цели на системата за следващите години, както и на сроковете за прилагане на някои нейни елементи, включително резерва за стабилност на пазара.
Второто необходимо действие според него е преразглеждане на принципа на пределното ценообразуване (merit order), по който се определя цената на електроенергията. В момента тя често се формира според цената на последния необходим производствен ресурс, който нерядко е природният газ. Така ресурс, чиито цени са подложени на геополитически колебания и зависят от решения извън контрола на Европа, определя цената на цялата електроенергия.
В определени периоди цената се определя от въглищата, които също поскъпват заради разходите, свързани с ETS. Пеканов отбеляза, че въпреки увеличаването на дела на възобновяемите източници техният ефект върху крайните потребители все още е ограничен, тъй като те определят пазарната цена за сравнително кратки периоди.
По думите му през 2025 г. в България цената на електроенергията е била определяна от изкопаемите горива през 67 процента от времето според оценки на Европейската комисия. Той посочи, че механизмът за формиране на цените в българската енергийна система не е напълно прозрачен и приветства предложенията за повишаване на прозрачността.
Пеканов съобщи, че се водят дискусии с участието на Австрия, Чехия и Полша за промени, които да позволят по-добре да се предават ползите от енергийния преход към крайните потребители и производителите. Според него ценовият натиск ще остане, докато тези проблеми не бъдат решени.
Европа трябва да увеличи инвестициите в научни изследвания и университети
В заключителната част на изказването си Пеканов подчерта необходимостта от по-сериозни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и във високотехнологични отрасли.
Според него подобряването на университетите изисква не само повече финансиране, но и промени в системите за академично развитие, възнагражденията и стимулите за привличане на международни изследователи. Европа трябва да се конкурира за най-добрите специалисти и да създаде условия водещите таланти да се установяват и развиват на континента.
Той посочи, че европейските стартиращи компании и предприемачи трябва да имат по-бърз достъп до капитал, за да не бъдат принудени да се преместват в други региони на света в търсене на финансиране.
Съюзът на капиталовите пазари (или Съюзът на спестяванията и инвестициите) може да помогне за насочването на капитала към стартиращите компании и предприемачите. Необходимо е и по-тясно сътрудничество между университетите, бизнеса и правителствата.
Според Пеканов решения на тези проблеми вече има, но държавите членки трябва да подходят реалистично и да ускорят прилагането им, така че европейската икономика да може да се развива и да повишава благосъстоянието на гражданите.