Тази своя 35-а самостоятелна изложба художникът посвещава на морето, хората край него и онези емоции и спомени, които остават дълго след края на лятото. Заглавието е вдъхновено от българския филм „Оркестър без име“ и решението на героите да останат на морския бряг въпреки опустелия плаж и отминаващия сезон. За Запрянов тази реплика се превръща в метафора на личното му отношение към морето, обяснява той.
В картините му морето не е просто пейзаж, а носи по-дълбоки духовни и човешки значения. В тях се появяват образи и истории от живота край брега – рибарят, неговата жена, очакването, съдбата и отношенията между човека и природата. Сред заглавията са „Жената на рибаря“ и „Небесният улов“.
Един от централните акценти в експозицията е композицията „Срещу вятъра“, изградена от шест платна, обединени в обща форма, напомняща кръст и птица. Творбата е метафора за човека, който заема позиция и устоява на силите, опитващи се да го тласнат в друга посока. „Вятърът е като ситуацията, в която живеем в момента. Светът буквално е в един вятър, който духа в различни посоки. А човекът е изправен срещу него – взема някаква позиция, която е обратна на силата, която го оттласква. Това е човекът, който е здраво стъпил на брега и устоява на всичко“, обяснява Запрянов.
За него изкуството е преди всичко свобода в духовен смисъл и възможност за непрекъснато търсене на дълбочината на нещата. Художникът не се придържа към една естетика или техника, а преминава между реалистични и абстрактни решения, като често изгражда композициите си на колажен принцип. „Хубавото на изкуството е, че то има различни форми на тълкуване. Всеки намира различен начин да го възприеме. За мен то е преди всичко свобода в духовен смисъл и начин да търся чрез ровене в себе си, през собствената ми призма на света, моите познания и усещания“, казва художникът.
В изложбата са включени още произведенията „Разбий истината“, „Моят остров“, „Капсулата на времето“ и „Есенната тишина“, както и осем акварела. Част от творбите са създадени специално за експозицията, а други представят по-ранни творчески търсения, развити в различна техника. Сред темите са есенните състояния, миграцията на птиците, убежището и представата за времето като съвкупност от преживявания и спомени.
Голяма част от картините са създадени през последния месец. Някои от акварелите са нарисувани само за пет дни по време на престоя на художника в Девин. Запрянов признава, че често работи до последния момент преди откриването на изложбите, тъй като напрежението и кратките срокове го карат да бъде по-концентриран.
Разнообразието във форматите, цветовете, тематиката и техниките е съзнателно търсен ефект. Художникът, който в миналото е бил и галерист в Хасково, смята, че една експозиция трябва да предлага различни посоки на възприемане, а не да повтаря вече познати решения. „Не обичам да рисувам едни и същи неща. Има хора, които цял живот рисуват нещо, което са харесали, и го повтарят, защото е сигурно. Но това не те развива. Аз винаги обичам да се самопровокирам“, отбелязва той.
В разговора художникът, който вече години наред живее и твори в София, засяга и въпроса за отношението към изкуството и неговото място в обществения живот. Според него интересът към културните събития не зависи непременно от големината на населеното място, а от отношението на хората, които създават и подкрепят подобни инициативи. Като пример той посочва участието си в пленера в Тутракан, където откриванията на изложби събират многобройна публика, включително семейства с деца.
„Никога не трябва да се подценява публиката. В най-малкото село може да намериш човек, който да хареса и да ти купи картина, а в най-големия град всичко да мине без никакъв интерес. Нещата са много относителни“, коментира Запрянов. По думите му културният живот се развива там, където има хора с желание и отношение към изкуството. Самият той има опит и от другата страна на творческия процес – като директор на галерия в Хасково той организира множество изложби на други автори. Този период обаче се оказва труден за съчетаване с личната му работа. „Изборът, който трябваше да направя, беше изцяло в полза на рисуването. Аз не мога да не рисувам“, казва художникът.
След изложбата в Бургас Владимир Запрянов се подготвя за участие в проекти в Плевен и Казанлък. В Плевен предстои откриването на новото пространство „Антракт“, съвместна инициатива на Арт център – Плевен и Драматично-кукления театър. В Казанлък той ще участва в обща изложба в изложбената зала „Иван Милев“ – град, с който го свързват петте години обучение в художествената гимназия. През март 2027 г. му предстои и самостоятелна изложба в галерия „Видима“ в Севлиево.Експозицията „Оставаме" може да бъде видяна в Бургас до 14 ноември.