Премиерата на новия брой на ЛИК ще бъде на 9 ноември, понеделник, от 16:00 ч. в зала „Максим“ в БТА. Събитието ще се проведе чрез видеовръзка с участието на националните пресклубове на агенцията в България и извън страната.
Във въведението на изданието главният му редактор доц. Георги Лозанов припомня, че вестникът е първото средство за масова комуникация, способно да се намесва в събитията, като осигурява неподозирана дотогава по актуалност и обем информация за тях. „Вестникарството (журналистиката) пише история на сегашността, а тя за разлика от историята на миналото, говори за ставащото, докато още става, с което става част от ставането му. „Всичките народи около нас си издигнаха главите и виждат по света що става и какво трябва да правят“, казва издателят на „Български орел“ Иван Богоров, дал си сметка, че вестникът, докато разказва „що става“, ще разшири кръгозора и ще мотивира действията на българите“, пише доц. Лозанов. По думите му така те „като другите народи ще се ползват от правото на информация, което води след себе си правото на мнение, а то пък е задължителна предпоставка на общественото мнение“.
За „любородните първоначала на Константин Фотинов и д-р Иван Богоров“ пише в своята статия Здравка Константинова – професор по история на българската журналистика и доктор по история. „Българската периодика възниква през началната вълна на модернизацията ни – Възраждането. С няколко века тя е предхождана от първите български печатни книги, които се появяват скоро след Гутенберговото откритие. Всъщност нашата книжовност надгражда старобългарската литература, публицистика“, пише тя.
Проф. Константинова припомня, че Константин Фотинов е първооснователят на българския периодичен печат със сп. „Любословие“, излизало в Смирна, днешния Измир, през 1842, 1844-1846 г. „С пробната книжка на сп. „Любословие“ Константин Фотинов обикаля българските земи, разпространява я, събира материали за „Общое землеописание“, проучва читателския интерес, търси спомоществователи. Следват 24 книжки на сп. „Любословие“ от 1844 до 1846 г. (голям формат в 16 страници), тираж 400-579 броя. С разнообразно съдържание“, допълва авторката. Тя разказва и за първия български вестник, който е създаден от Иван Богоров по време на студентството му по химия в Лайпциг. „От там литва неговият в. „Българский орел“ (Лайпциг, 1846-1847). В четири страници, малък формат, тираж 500 броя. Списва го сам. Подпомагат го материално български търговци от Букурещ“, пише проф. Константинова.
За българската преса за времето от 1878 г. до началото на Втората световна война разказва в своята статия проф. Михаил Неделчев. „Ние, литературните историци, изпитваме особено пристрастие към литературната преса от миналото, обичаме да откриваме в нея не само „забравени“ автори и творби, но и да виждаме как отдавна утвърдени в литературната ни история светещи ярко бисерни стихотворения съжителстват тук редом с каканиженията на безкрили стихотворци, както и заедно с инак сръчно направените от знайни и незнайни стихосъчинители оди и елегии. Щастливи сме, когато намерим в „пожълтелите страници“ не просто някакви шаблонно звучащи „агитки“, а и истински силно говорещи ни стихотворни послания към нас, към „бъдещите“ хора“, пише проф. Неделчев.
Той разделя своя текст на няколко основни периода, в които описва различни издания и условията, в които те се развиват. Сред акцентите му е пресата от следосвобожденските години до Съединението, пресата от епохата на устройването на Новата българска държава, от времената на краевековието (до 1912 г.), пресата през времето на войните (1912-1919) и през десетилетията между двете световни войни (1920-1944). За финал се спира на края на свободната българска преса, като по думите му Прокомунистическият преврат от 9 септември 1944 г. не унищожава отведнъж свободната българска преса.
„Не трябва истината в журналистиката да бъде въпрос на гледна точка. Не е професионално да не се спазват стандартите. Разбира се, може да се посочат много примери от историята на медиите за лоша и поръчкова журналистика“, казва в интервю за списание ЛИК гл. ас. д-р Тодор Панайотов – историк, журналист, изследовател и университетски преподавател. По думите му автоцензурата също е пречка пред журналистическата работа. „Но добрите професионалисти почти винаги намират начин да разкажат и покажат това, което е важно за тяхната аудитория“, допълва д-р Панайотов. Той припомня каква е обществената роля на журналистите в края на XIX и началото на ХХ век и спазва ли се идеята за свободата на печата, заложена в Търновската конституция от 1879 г.
Тодор Панайотов коментира и как се променят функциите на печата при промяната на формата на държавно управление в страната и дава отговор и на въпросите какви рискове крие спирането на печатни издания, характерно за съвременната ни епоха, и прехвърлянето на медийното съдържание изцяло онлайн.
Сред акцентите в броя на ЛИК са и отбелязаните през тази година годишнини на вестниците „24 часа“, „Труд“, „Стършел“ и „Литературен вестник“.
На 18 април 1991 г. излиза първият брой на „24 часа“, а изданието променя установените дотогава правила на българския печат. За промяната, която според нея най-добре характеризира вестника, разказва издателят на „24 часа“ Венелина Гочева. „24 часа“ успя, защото се движи винаги със скоростта на настоящето и опитва да насели с щастливи хора плашещото ни бъдеще“, казва тя.
„Вестник „Труд“ не е просто вестник. И ако използвам клише – вестник с главно В“, казва главният редактор Петьо Блъсков по повод 90-годишнината на изданието, която се навърши на 1 март. С навлизането в десетото десетилетие на вестника главният му редактор казва, че най-важното е да го има.
„Вестник „Стършел“ се чете на пет континента. Много българи в чужбина твърдят, че предпочитат от него да научават какво се случва в родината“, казва пред БТА главният редактор на изданието Михаил Вешим по повод 80-годишнината на вестника, която се отбеляза на 15 февруари.
„Струва ми се изключително важно, че „Литературен вестник“ оцеля 35 години. През 90-те години се създадоха много нови издания, каквото беше „Литературен вестник“, много списания и всички те отдавна не излизат. Това, че „Литературен вестник“ успя да оцелее през всички тези години, е много сериозно постижение“, казва проф. Амелия Личева, главен редактор на изданието, което на 11 февруари отбеляза 35 години от излизането на първия си брой.
Сред авторите в броя е и литературният историк проф. д-р Алберт Бенбасат. Той разказва за Софроний Врачански – като основоположник на българското книгоиздаване. Според проф. Бенбасат 1806 г. е знакова и гранична за българското цивилизационно развитие през Възраждането. „През месец декември в гр. Римник (днешна Румъния) излиза от печат сборникът „Кириакодромион, сиреч Неделник поучение“, дело на този изключителен български духовник и книжовник – първата книга, публикувана на новобългарски език. От нейната поява начева летоброенето на родното книгоиздаване, слага се началото на една, макар и закъсняла с около три века и половина комуникационна революция – печатната медия заема законното си място в пространството на българския социум“, пише проф. Бенбасат.
Той припомня и че през 1651 г. Филип Станиславов издава „Абагар“ – „уникален по замисъл и направа илюстрован молитвен сборник, издаден в Рим, чийто текст е двуколонен, едностранно отпечатан, за да могат отделните му части да се изрязват и да се носят като амулети. Смята се за първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи“, подчертава авторът.
Началото и развитието на печатните медии у нас е представено и в тематична хронология с акценти от новини от архива на Българската телеграфна агенция.
Първата новина е от 1899 г., когато БТА цитира новина от 9 януари от Цариград, в която се казва, че „притежателят на вестниците „Малюмат“, „Сервет“ и др. Тахир бей съобщава, че щял да почне да издава един български седмичен вестник под заглавието „Новини“.
Броят на ЛИК завършва със статия на отговорния редактор в дирекция „Български медии и общности по света“ на БТА Йоана Кръстева, която разказва за изложбата „Свързани чрез слово“. Тя е представена в рамките на официалното начало на XXI Световна среща на българските медии, която се състоя на 19 и 20 октомври в Будапеща и Естергом, Унгария. Експозицията включва 32 пана – едно въвеждащо, и 31, представящи дейността на българските медии и емисии по света.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Ноемврийският брой на тема „ПЕЧАТЪТ – 180 г. от „Български орел“ можете да откриете на следния адрес: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/88.