Тя подчерта, че свободата на движение трябва да върви заедно с възможността хората да останат и да просперират в родните си места. По думите ѝ това не е просто послание, а политически ангажимент на Европейската комисия, който изисква инвестиции в регионите и създаване на условия за достъп до работни места, умения и устойчиво развитие.
Кристофиду посочи, че тазгодишният форум се провежда в определящ за Европа момент. По думите ѝ, както подчерта председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на Европейския съюз през 2026 г., Европа е по-силна от всякога, но същевременно е изправена пред повече рискове. Отговорът трябва да бъде изграждането на по-силна и независима Европа с възможности за действие в областта на отбраната и индустрията и с надеждни партньорства.
Стратегията на ЕС за Дунавския регион има значителен принос за изграждането на такива партньорства чрез регионалното сътрудничество, отбеляза тя. Според Кристофиду решенията на европейско равнище имат конкретно отражение върху Дунавския регион – върху публичните инвестиции, развитието на отделните сектори и регионалните пазари на труда, както и върху това къде се създават работни места и какви възможности имат местните общности.
Тя изтъкна, че кохезионната политика остава от съществено значение, а териториалното ѝ измерение трябва да запази централното си място в бъдещата европейска рамка. Чрез нея местният потенциал може да се превърне в европейска сила, като се насърчава балансиран, устойчив и приобщаващ растеж.
Като общо предизвикателство за страните от Дунавския регион Кристофиду открои климатичните промени. Тя припомни, че през това лято Европа е била засегната от горски пожари, натиск върху водните системи, отстъпление на ледниците, а в басейна на река Дунав са отчетени изключително ниски водни нива. По думите ѝ това не са изолирани явления, а структурни рискове за икономиката, свързаността, околната среда и сигурността.
В този контекст работата на Дунавската стратегия по устойчивостта и готовността за реакция при бедствия е особено важна, тъй като макрорегионалното сътрудничество помага на регионите да се подготвят по-добре, да координират действията си по-бързо и да реагират съвместно отвъд националните граници.
Като добър пример за това тя посочи съвместната работа по въпроса за нивата на река Дунав по време на българското председателство на стратегията.
Кристофиду заключи, че силна Европа може да бъде изградена само ако всеки регион има възможност да допринася за общото развитие и да просперира. Според нея Дунавската стратегия и останалите макрорегионални стратегии могат да помогнат този принцип да се превърне в реалност, тъй като се основават на конкретните нужди на регионите и не се ограничават от националните граници.