Настояваме законопроектът да бъде оттеглен, а атаките на изпълнителната власт срещу независимия държавен орган – Комисията по досиетата – да бъдат преустановени, се посочва в становището, което ще бъде изпратено до премиера.
Става въпрос за закриване на комисията, въпреки че се представя като реформа, но реформа няма, има едно чисто закриване, което е тежък удар срещу свободата на словото, срещу прозрачността, заяви Димитров. По думите му в мотивите към законопроекта няма нито един конкретен пример за икономия, нито изчисления за очакваните икономии. „Администрацията остава, сградите остават, разходите остават. Тогава какво се променя? Само едно - кой контролира разкриването на досиетата“, каза той.
Настояваме законопроектът, който е във фаза обществено обсъждане, да не бъде внасян в Народното събрание, посочи Димитров. „Истината за тоталитарното минало не принадлежи на правителството, не принадлежи на нито една партия. Тя принадлежи на българските граждани“, добави той. Това не е закриване на бюрокрацията, това е закриване на независимостта на комисията. Това е политическо решение, което поставя под заплаха независимото разкриване на истината за Държавна сигурност, каза Димитров.
Според него независимият контрол се заменя с политическа зависимост. „През 2006 г. Законът за досиетата беше приет с широк политически консенсус. Създаден беше независим колективен орган, избиран от Народното събрание, в който нито една политическа сила нямаше мнозинство. Сега правителството предлага да бъде заменена от един човек - председателя на Държавна агенция „Архиви“, който се назначава и освобождава от министър-председателя“, каза Димитров.
Той отбеляза и риска от блокиране на разкриването на досиетата заради недостатъчно ясен преходен режим и липса на гаранции за непрекъснат достъп до архива, който включва над 14 600 линейни метра документи и над 2,5 милиона регистрационни карти.
Конституционният съд още през 1997 г. постанови, че орган на изпълнителната власт не може да бъде отговорен за отварянето на тези документи, припомни адвокат Александър Кашъмов. „В това предложение на Министерския съвет виждаме точно такъв опит – да бъдем директно противоконституционно вкарани в един канал, който е изкопан още през 1997 г.“, каза той.
Кашъмов припомни историята на законодателството – от първия закон през 1997 г., през промените през 2002 г. и вакуума до 2006 г., когато при пълен консенсус е приет сегашният закон. По думите му Европейският съд по правата на човека е приел по делото „Анчев срещу България“, че законът изцяло съответства на високите стандарти на Европейската конвенция за правата на човека.
През тези 18–19 години комисията е излязла с 2836 решения, проверени са 540 000 лица, установени са 22 000, а са обявени 18 000, каза дългогодишният член на комисията по досиетата Екатерина Бончева. „От получени 34 000 заявления на граждани и изследователи голяма част са хора, които работят с архива, с филмите, които са в него. Излязоха изключително много книги, много неща бяха казани, които за всичките тези години до приемането на закона и неговата дейност оставаха скрити за хората“, каза тя. Според нея това, което се случва сега, е опит за скриване на минало, което се възпроизвежда и днес.
Закриването на комисията е симптом на победата на пропагандата над паметта, каза доц. Георги Лозанов. Тази пропаганда работи така – чака паметта да стане крехка, за да може на нейно място да дойде пропагандната иконография. Следващата стъпка след закриването на комисията ще бъде приемането на Закон за чуждестранните агенти, а това е и опит да се каже, че Съветският съюз е бил по-добър от Европейския съюз – и ще дойде моментът, когато това ще се каже пряко от основните говорители, посочи той.
"Достатъчно е може би да се извадят досиетата на убитите престъпни босове, за да станат ясни връзките между Държавна сигурност и цялата система след това от силови групировки и възпроизвеждането на все същия модел в едни нови условия. Това е модел на паралелна власт. Само че тази паралелна власт, част от която беше и Държавна сигурност през комунизма, беше легална. И във всяко предприятие, във всяка институция, до директора на институцията стоеше партиен секретар. И партийният секретар — паралелна власт, упражняваше власт върху легалната власт. И това всичкото беше легализирано, започвайки от член първи на тогавашната Конституция", обясни доц. Лозанов.