Паисий Хилендарски задава, според проф. Чешмеджиев, едни рамки, които и до днес по някакъв начин оказват влияние в съвременните изследвания. Рамките са, че българските владетели трябва да са светци, уточни историкът. Според него въпросът всъщност стои обратно - българските владетели по презумпция, по модел, не са светци.
Българският средновековен модел на владетелска власт не е владетелите да бъдат канонизирани, а ако има канонизирани владетели, те по-скоро представляват изключение, каза проф. Чешмеджиев. По думите му това е възприето от византийския културен модел. Във Византия също владетелите не са светци, там има само един император светец – Константин Велики, обясни проф. Димо Чешмеджиев. По думите му първото по-скоро изключение в България, което е много спорно, е княз Борис Михаил. „Всички смятат, че трябва да е канонизиран, защото е покръстил българите. Покръстителите обикновено в Европа ги канонизират. За Борис Михаил има много спорове. Проблемът е, че изворите, които говорят за неговата канонизация, не са култови“, допълни проф. Чешмеджиев. Той представи своята хипотеза, че първоначално е имало култ, след което поради липса на условия е изчерпан и се възобновява едва през Възраждането. Вероятно култът на Борис Михаил е изчезнал, но е запазен култът на неговия внук – цар Петър, посочи преподавателят от ПУ „Паисий Хилендарски“.
Проф. Димо Чешмеджиев е учен с богата научна биография, чийто професионален път е свързан с Държавен архив – Смолян, Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян, с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и елитния Кирило-Методиевски научен център при БАН. Научните му търсения са посветени на култа към св. Кирил и Методий, историята на българските средновековни светци и култове, агиографията и връзките между владетелската власт, църквата и държавната идеология на Балканите, посочи Дарина Славова от Регионалната библиотека.