Изследването, публикувано в научното списание EMBO Reports, е показало, че дори миди, обитаващи морското дъно на голяма дълбочина, разполагат с вътрешен часовник, способен да се приспособява към различни времеви ритми.
Става дума за вида Bathymodiolus azoricus, който живее около хидротермални извори на дълбочина около 1700 метра. Там няма достъп до слънчева или лунна светлина, която обикновено служи като ориентир за биологичните часовници на организмите. Средата обаче се влияе от приливите и отливите, чийто цикъл продължава около 12,4 часа.
За първи път учените от Виенския университет, съвместно с колеги от Института „Алфред Вегенер“ и Университета в Олденбург в Германия, както и от френския изследователски институт IFREMER, са успели да отгледат тези миди в лабораторни условия и да култивират техни клетки.
„Интересното е, че клетъчната култура трябваше да се развива в хладилник, тъй като температурата там най-много се доближава до тази в дълбокото море“, обяснява изследователката Кристин Тесмар пред АПА.
При изследването учените установяват наличието на вътрешен часовник в клетките на крака на мидите. В лабораторни условия той функционира в 24-часов ритъм, въпреки че естествената им среда се характеризира предимно с 12,4-часовия цикъл на приливите и отливите. Това показва, че биологичният часовник на тези животни притежава значителна гъвкавост и може да превключва между различни начини за отчитане на времето.
Дълбоководните миди имат и основните гени, свързани с циркадния часовник – вътрешната система, която регулира приблизително 24-часовите биологични ритми при хората и други организми, включително мухите.
Според Тесмар приливният часовник може да представлява модифицирана форма на циркадния механизъм. Това предполага, че различните биологични ритми могат да имат обща основа, въпреки че организмите живеят в съвсем различни условия, пояснява АПА.