Подкрепата е надхвърлила 950 млрд. долара през 2025 г., което е 19,1 на сто от стойността на селскостопанската продукция в 56-те страни, които докладът обхваща. „В голямата си част тя се е изразявала в краткосрочни мерки за справяне с кризите, вместо в укрепване на устойчивостта на сектора спрямо бъдещи рискове“, отбелязва ОИСР.
Докладът обхваща политиките на 38-те страни членки на организацията, както и на 13 развиващи се икономики, сред които Китай, Бразилия и Индия. Заедно те представляват значителна част от световното селскостопанско производство.
В развиващите се икономики подкрепата често е под формата на мерки за регулиране на цените на продуктите на вътрешния пазар - предимно за повишаването им, но понякога и за понижаването им. Страните от ОИСР залагат повече на преки разходи като спешна помощ и подпомагане при закупуването на торове.
Близо четири пети от помощта за земеделските стопани обаче се предоставя, без каквито и да било условия. Само 5,7 на сто от тази помощ е обвързана с доброволното прилагане на екологични мерки, а 15 на сто - със спазването на определен стандарт, отбелязват авторите на доклада.
За сметка на това разходите за обществено значими дейности и услуги като инфраструктура, научноизследователска и развойна дейност и иновации, възлизат едва на 2,4 на сто от стойността на селскостопанската продукция или 118 млрд. долара. За сравнение в периода 2000-2002 г. делът им е бил 4,6 на сто.
Докладът призовава за „преразглеждане на баланса между стимулите“, като посочва, че мерките на границата и субсидиите, обвързани с производството и използването на променливи производствени ресурси, могат да изкривяват пазарите и като цяло не са подходящи за постигането на преследваните в момента цели.
Според ОИСР мерките за подкрепа трябва да бъдат „по-добре насочени“ към постигането на конкретни резултати и управлението на рисковете. Организацията призовава също за увеличаване на инвестициите в иновации, консултантски услуги и стабилни механизми за подкрепа.