Новите мемоари на Денч, която в момента е на 91 години, излязоха във Великобритания в края на октомври, а американското издание е на пазара от утре. В книгата тя си спомня за преживяване, свръзано с Робин Уилямс и за подкрепата му в момента, в който съпругът ѝ Майкъл Уилямс се е борил с рак на белия дроб.
Почти 30 години по-рано Денч и покойният ѝ съпруг гостували в дома на актьора Били Конъли в Шотландия, където случайно срещнали Уилямс. „Една вечер в гората имаше голямо парти с традиционни танци и лагерен огън“, пише Денч, цитирана от сп. „Пийпъл“. „Майкъл беше много болен по това време и виждах как силите му го напускат. Затова си пожелахме лека нощ и започнахме да изкачваме един много стръмен хълм.“
„Робин Уилямс дойде до нас и предложи помощ, но Майкъл каза, че ще се справи сам“, продължава Денч. „Тогава Робин отвърна: „Е, мисля все пак да ви пазя гърба“, което беше толкова мило от негова страна. Често мисля за този момент - за чувствителността и разбирането на Робин, за това как просто предложи да бъде до нас и да ни подкрепи деликатно, без да се натрапва.“
Денч е работила с актьора от „Хук“ години по-рано в „Хамлет“ от 1996 г. Освен това именно Уилямс ѝ връчи статуетката „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за образа на кралица Елизабет Първа във „Влюбеният Шекспир“ през 1999 г. Емблематичният комедиант, известен с ролите си във филми като „Джуманджи“, „Добрият Уил Хънтинг“, „Обществото на мъртвите поети“, „Мисис Даутфайър“ и много други, почина през 2014 г. на 63-годишна възраст.
Съпругът на Денч почина на 11 януари 2001 г. на 65-годишна възраст. Двамата бяха женени от 1971 г.
В книгата си Денч коментира публично за първи път и участието си в неуспешния според критиката филм „Котките“ от 2019 г. Лентата, адаптирана по хитовия едноименен мюзикъл на Андрю Лойд Уебър, претърпя пълен провал както според критиците, така и в боксофиса. Това се случи въпреки звездния ѝ актьорски състав, който освен Денч включваше Джеймс Кордън, Идрис Елба, Тейлър Суифт и други.
„О, Господи, направо не мога да го преживея“, пише тя и допълва, че Лойд Уебър е чакал толкова дълго този филм да бъде заснет. „Жалко за целия този вложен плам и огромен талант. Разбрах, че критиците са били доста враждебни към филма. Никога не съм гледала финалния монтаж, така че не мога да съдя. Единственото, което ще кажа, е, че никой не излиза на снимачната площадка с намерението да се представи слабо или да направи лош филм. Даваш най-доброто от себе си, предлагаш нещо на публиката и се надяваш хората да го приемат и да споделят преживяването.“