В изложбата Динков съчетава привидната детска непосредственост на наивизма с философски послания, мистика и магия. По този начин художникът създава по-пъстър визуален свят и предлага на публиката необикновен диалог чрез живописта. Той определя творчеството си като искрено споделяне с любителите на изкуството, без претенции за сравнение с големите майстори на жанра.
Пътят на Стоян Динков към рисуването започва още в ранното му детство, преди да се научи да пише. Макар да посещава курс по рисуване, тогава не обмисля професионално развитие в изобразителното изкуство. По-късно разпознава рисуването като свое призвание и през 2015 г. завършва художествено образование в Баку, Азербайджан, където по това време живее заради преподавателската си дейност.
Роден през 1964 г. в София, Стоян Динков е син на поета Иван Динков. Израства в среда, изпълнена с разговори за литература, книги, художници и музиканти, и общува с творци като Константин Павлов и Христо Фотев. От баща си наследява любовта към словото и рисуването.
„Рисуването и писането съм взел от баща ми“, споделя художникът. Според него двете изкуства са близки, защото разказват истории и носят сходни внушения и послания, макар да ги представят по различен начин. Картината се възприема непосредствено, докато писменото слово предполага по-продължителен, аналитичен и нееднозначен прочит.
Първите публикации на негови стихове и разкази са от 1984 г. във вестник „Пулс“ и списание „Пламък“. След завършването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ работи във вестник „Отечествен вестник“ през 1990 г. и списание „Черно и бяло“ през 1991–1992 г. Публикува статии на културна тематика във „Вечерни новини“ и други издания.
През 90-те години заедно с Борис Димовски и Пламен Цонев възстановява издаването на вестник „Ранобудник“. Динков е член и на редакционната колегия на вестник „Новия Пулс“.
Литературното му творчество включва стихосбирките „Гримаси“ (1996) и „Свлачища“ (2002), както и романа „Приказка за вечността“ (2010), написан в съавторство с Гергана Турийска и поставил началото на инициативата „Пощенска кутия за приказки“. Автор е на четири научнопопулярни и исторически книги, издадени от „Сиела“ и „Весела Люцканова“, както и на пет книги в електронен формат, публикувани в Amazon. Негови текстове са превеждани на румънски, португалски, турски, азербайджански и английски език и са адаптирани на македонска литературна норма.
От 1992 г. Стоян Динков е член на Съюза на българските журналисти, а от 2002 г. – на Съюза на българските писатели. През 2003 г. е съучредител на Клуба на младия български писател, а от 2011 г. е член на Управителния съвет на „Орфеева лира“.
В развитието си като художник Динков усъвършенства уменията си в частната школа на азербайджанския художник Емин Гахраманов в Баку, под ръководството на Зохраб Джаббаров. Там представя и първата си самостоятелна изложба. Следват още пет изложби в България – две в София и по една в Пловдив, Бургас и Пазарджик.
Откриването на изложбата „Видимо в невидимото“ е на 3 ноември в галерия „Видима“ в Севлиево. Организаторите канят посетителите на среща с художника и неговото творчество.