Според него Родопите имат и съвременните си будители. Те са сред нас, достатъчно е да имаме повече поглед, за да ги открием и душевно състояние, за да го признаем, отбеляза писателят. Той е автор на двутомното издание „Незабравимите забравени“, което възкресява образите на знаменити личности на Родопите, мнозина от които смятани за будители. Тържествата в КДК по повод Деня на народните будители са част от юбилейната програма, с която клубът отбелязва през 2026 г. своята 60-годишнина.
„Много са хората, на които днес може да се поклоним и да кажем, че са съвременните народни будители. Това са учителите, нашите приятели, които работят в областта на културата, артистите в театрите и ансамблите, читалищните дейци – хората, които се занимават с тържеството на българския дух“, подчерта Казанджиев. Според него Денят на народните будители е празник, който се родее по значение единствено с 24 май. Затова толкова ни въодушевява, когато говорим за него и толкова много прояви посвещаваме на 1 ноември, допълни авторът. Той определя като днешните будители творците и съмишлениците на Клуба на дейците на културата – художниците, писателите, журналистите, музикантите на Смолян. Това са будителите днес, хората на духа, допълни Казанджиев.
Празнуващият юбилей Клуб на дейците на културата е знаковото място в Смолян, което събира художници, писатели, автори, публика и приятели на творците. Десетки изложби, литературни четения, творчески срещи и дискусии показват, че Смолян е град на творци. Припомняйки думите на живописеца на Родопите Анастас Стайков: „Там, където съм роден, друг освен художник не можеше да стана“, творческите събития в КДК доказват, че колоритната планина е вдъхновението на автори, изразяващи се със слово, багри, музика. За тези 60 години клубът дава сцена на будители и представители на различни изкуства. Програмата на събитията в КДК е чужда на институционална формалност, а срещите и изложбите се организират „от творци за творци“, каза Казанджиев.
Родопчани пазят паметта на своите предшественици, предтечи и будители още от времето на поп Григор Светогорски, Момчил юнак, Деспот Слав, Стою Шишков, Христо Попконстантинов, Васил Дечов, свещеник Константин Канев, посочи Светозар Казанджиев. Той допълни сред знаковите за Родопите личности от 20-и век имената на Николай Хайтов, Анастас Стайков, Димитър Петков. Автори, които са дали много на българската национална култура, но и свързани или родени в Родопите, уточнява Казанджиев. Според него хората в Родопите много добре знаят кои са техните предтечи, „накарали ги да гледат към небето, а не да свеждат глава към земята“.
Той коментира въпроса за много изчезващи български думи от ежедневната ни лексика. Светозар Казанджиев уточнява, че като всяко нещо в природата, българският и езиците на всички народи остаряват. Но те имат качеството сами да се възобновяват и да се самосъхраняват за следващите, които ще дойдат след нас да го говорят. Според него не е толкова страшно, че езикът ни малко по малко се обогатява с чуждици, с чужди думи. Не бива да бъдем като пуристите през Възраждането и да се борим срещу всяка чуждица, защото в глобалния свят това е невъзможно, смята Казанджиев.
„Въпросът е да намерим границата, доколко да допускаме за щяло и нещяло чужди думи, когато в българския език има по няколко синонима - много по-красиви, звучни и по-съдържателни от новите, които някой се опитва да ни налага или просто ни кара да си служим с тях. Няма опасност езикът да изчезне, защото загуби ли се той и народът ще се загуби. Надявам се, че докато има и един българин на тази земя, ще звучи отново словото на Кирил и Методий, ще звучи българският език“, каза Светозар Казанджиев.