„Мисля, че, за съжаление, през последните години имаме доста поводи да се обръщаме към темата за насилието и да размишляваме“, посочи той и допълни, че идеята е провокирана и от трагичните събития в Пловдив през последната година. „Искаше ми се да изградим един разказ, в който да размишляваме именно върху темата за ненужната престъпност около нас, за ненужното насилие над другия, в някои случаи дори над самите себе си“, обясни д-р Петров.
Изложбата поставя акцент върху две ключови произведения, едно от които е прочутата „Ахинора“ на Иван Милев, в която също се поставя темата за насилието. „От разказа на Николай Райнов знаем, че Ахинора е погубена, за да бъде основана българската държава. Нейната принудителна смърт е положена в основата на създаването на държавата ни и няма как да не възникне въпросът има ли престъпления над личността, които могат да бъдат оправдани“, посочи изкуствоведът.
Другият не по-малко важен акцент е творбата на Иван Димитров от 1881 година „Психея“, чиято героиня от митологията е представена в момент на отхвърляне и превръщане в ненужна вещ. Картината до момента не е показвана пред публика и се радвам, че имаме възможност да я покажем първо в Казанлък.
Освен тези две произведения, във филиалите на галерията са показани отделни разкази чрез портрети на деца, мъже и жени, които се срещат със стряскащата статистика за насилието. В една от залите са разположени детски портрети, срещу които можем да видим съкрушителна статистика за детското насилие, за убитите деца и за насилието над деца от родители. При мъжките портрети е изведена статистика, която говори за самоубийствата на мъже, за погиващите по фронтовете мъже и за тези, които посягат на себе си чрез пороците, а при женската група портрети е представена статистиката за женското и домашното насилие. „Това са травмиращи статистики, които обаче ни показват колко жестоки сме всъщност и в какво жестоко настояще живеем“, каза изкуствоведът.
Разказът е допълнен с картография на 44 места в Казанлък, на които са извършени посегателства върху личността – места, през които преминаваме всеки ден, без да се замисляме, че някой ден там някой е викал за помощ, а обществото е мълчало, посочи д-р Петров. Той отбеляза, че това са места, за които ненужно забравяме. „Не знам дали ако носим знанието за случилото се там, бихме станали по-добри, но ми се струва, че забравата не е пътят към решаване на тези проблеми – напротив, струва ми се важно да си припомняме ежедневно, че живеем в едно много болно общество, което няма как да бъде излекувано, ако не говорим за това“, каза още той и изрази мнение, че този разговор може да се случи много по-лесно именно през света на изкуството.
Темата за ненужното кореспондира и с отбелязването на 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената сбирка в Казанлък. По думите на директора именно чрез нея са показани множество творби от фонда. „Тук по интересен начин се вписва темата за ненужното, защото като че ли една картина, като попадне в мрака на депото, се превръща в ненужен артефакт“, посочи той. Според него няма как да се пропусне и голямата тема за днешната широка представа за музея като ненужна територия.
Д-р Петров напомни, че „Навсякъде в изкуството“ е платформа за коментар върху съвремието, а нейното ново издание – „Ние, ненужните“, изважда на показ онова, което в ежедневието системно изтласкваме, крием в сянка и обявяваме за излишно. Понятието „ненужно“ тук не е естетическа категория, а опит за диагноза на затворените депа, на градските улици и преди всичко – на самия човек. Музейната забрава е тиха форма на отхвърляне, а извеждането на светлина на десетки непоказвани портрети от фонда следва да бъде мислено не като юбилейна демонстрация или кураторски жест, а като съзнателен акт на възвръщане на паметта, посочи той.
По думите на изкуствоведа от емоционална гледна точка такъв проект се подготвя доста трудно, защото размишлението върху всички тези трагедии няма как да не остави белези в теб самия. Той посочи, че днес в един момент зверствата се превръщат в статистика и това е начин да оцелеем емоционално, но при тези емоционални оцелявания ставаме по-бездушни и губим рефлексията за това кое е добро и кое – лошо. Целта на проекта „Ние, ненужните“ е да се превърне в територия за размисъл. Колкото и в някакъв смисъл тази изложба да е доста потискаща, това всъщност е един позитивен разказ, който ни позволява да помислим дали не можем да бъдем по-добри, каза д-р Петров.