Мащабен анализ на фосили и на древните климатични условия предполага, че предпочитанието на крокодилите към топла среда ги е насочило към тропически убежища, които са останали годни за живот дори след катастрофалния удар.
Изследователи, ръководени от екип от Университетския колеж в Лондон (University College London), установяват, че крокодилите и древните им роднини през по-голямата част от своята 250-милионна еволюционна история са следвали топлия климат, вместо да се адаптират към различни температури. Когато Земята се е затопляла, те са се разселвали в нови региони, достигайки понякога чак до Антарктида. Когато температурите са спадали, са се оттегляли обратно към тропиците.
Проучването, публикувано в списание Science Advances, анализира над 7000 фосили и данни за повече от 400 съвременни и изчезнали вида. Изследователите съчетават информацията с компютърни модели, които възпроизвеждат климата и географията на Земята в продължение на 245 милиона години.
Резултатите показват, че тропическите и субтропическите региони са останали подходящо местообитание за роднините на крокодилите след удара на астероида, дори когато условията на живот за голяма част от динозаврите са се влошили. „Астероидът не е направил цялата планета еднакво негостоприемна за всички групи животни“, казва водещият автор д-р Алфио Алесандро Киаренца, цитиран в публикацията.
По-широката група, към която принадлежат крокодилите – псевдозухиите, в древността е включвала бронирани растителноядни животни, хищници, които са ловували изцяло на сушата, както и огромни създания с тегло над един тон. Сред най-забележителните представители е бил Sarcosuchus - гигантски хищник, наричан „суперкрокодил“, който е достигал дължина 12 метра. Друг праисторически роднина, Postosuchus, е бил сухоземен ловец, способен да се придвижва както на два, така и на четири крака.
„Крокодилите често биват наричани „живи вкаменелости“, но техните предци и роднини са претърпели значителни промени през цялата си история - от гиганти с размерите на автобус, които биха могли да погълнат дори тиранозавър, до дребни, симпатични животни с муцуна, наподобяваща тази на мопс“, обяснява Киаренца. „Изследването ни показва, че въпреки цялото това разнообразие, връзката им с климата е останала изненадващо постоянна“, отбелязва ученият.
Според проф. Филип Маниън от Университетския колеж в Лондон тези открития имат значение и за съвременните видове. „Ако в миналото крокодилите са се справяли с климатичните промени предимно чрез придвижване към подходящи местообитания, то днешните видове ще се нуждаят от пространство за миграция с повишаването на температурите на планетата. Същевременно загубата на подходящи територии вследствие на изграждането на пътища, земеделски стопанства и градове прави това все по-трудно“, казва той.