Инициативата има за цел да проследи как обучението във висшите училища оказва влияние върху професионалния живот на завършилите и участието им в обществото като европейски граждани. Проучването изследва доколко дипломираните висшисти са доволни от обучението си, как са се издържали по време на следването си, дали са пътували в чужбина и как са се реализирали.
Резултатите ще позволят да се сравнят различни системи на висше образование в Европа и да се установят възможности за тяхното подобряване, така че по-успешно да подготвят младите хора за пазара на труда и за ролята им в обществения живот.
В проучването ще бъдат включени две групи дипломирани висшисти - завършилите през 2020/2021 и 2024/2025 учебна година. Инициативата се реализира в рамките на проекта GRADE II, финансиран по програмата „Еразъм+“.
Професионалната реализация на дипломираните висшисти в България ще се проследява и анализира от МОН при прилагане на необходимите технически и организационни мерки. Проучването се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните/GDPR), Закона за защита на личните данни и останалото приложимо законодателство.
Участието в анкетното проучване е доброволно, а анкетите са анонимни. Отговорите на анкетираните са поверителни и по никакъв начин няма да могат да се свържат с участника в изследването, а резултатите ще бъдат представени само в обобщен вид.
В рамките на изследването студентите, включени в извадката, ще получат на електронния адрес, подаден в регистъра, поддържан по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 3, б. „в“ от Закона за висшето образование, покана за участие в анонимно анкетно проучване, както и линк към анкетата за попълване.
Благодарим на всички дипломирани висшисти в България, включени в проучването, които ще отделят от времето си, за да подкрепят по-нататъшното развитие на висшето образование у нас, отбелязват от МОН в съобщението си.
Качеството на висшето образование у нас се оценява чрез няколко основни механизма. Първият е оценяването, извършвано от Националната агенция за оценяване и акредитация, което обхваща капацитета и качеството на обучението в отделните висши училища. Вторият е системата за атестиране в самите висши училища, а третият - Рейтинговата система на висшите училища в България, която показва професионалната реализация на завършилите. Тя е най-добрият ориентир, който помага на бъдещите кандидат-студенти и на техните семейства да направят информиран избор на висше училище. Това каза на 8 октомври министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на новото, поредно издание на резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г.