Тазгодишното отбелязване на празника в БАН бе посветено на 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня. Славчева добави, че Академията е поела инициатива за изграждане на паметник на Райна Княгиня в София, реплика на този пред родния ѝ дом в Панагюрище. Тя допълни, че в инициативния комитет са се включили много учени, творци и общественици.
Председателят на БАН припомни, че Райна Княгиня е била на около 20 години, когато е ушила знамето на панагюрските въстаници, а след Освобождението е работила като учителка и акушерка и е подпомогнала създаването на Майчин дом в София. „В нейния образ се срещат две от най-силните проявления на българското будителство – саможертвата и просветителството“, каза Славчева.
Тя посочи, че тази година празникът има особено значение заради 150-годишнината от Априлското въстание. Възраждането е време, в което просветата и борбата за свобода вървят ръка за ръка, каза Славчева. „Преди да прозвучи гласът на оръжието, е прозвучало словото на будителите“, допълни тя.
Председателят на БАН припомни, че Българското книжовно дружество, основано в Браила през 1869 г., възниква в същата епоха на национално пробуждане. По думите на Славчева изложбата на академията, посветена на 150-годишнината от въстанието, вече пет месеца обикаля страната.
В рамките на събитието бяха връчени и наградите на БАН за журналисти за 2025 г. и наградите за високи научни постижения на Съюза на учените в България за 2026 г.
Наградите на БАН за журналисти се присъждат за принос в представянето на науката пред широката общественост. Миналогодишните награди на БАН за журналисти бяха връчени на Ваня Милева от сайта „Офнюз“ в категория „Онлайн медии“ и на Виктория Петрова от Би Ти Ви в категория „Електронни медии“. Велиана Христова получи специална награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на БАН, а генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев беше отличен за „Правилна и богата българска реч в журналистиката“.