Беси, крестони, карпи, пеони, меди, сатри, бриги, дардани, ситони, трибали, серди, пирогери, абанти, рондеи, дрои, бринки, трали, одриси, даки, дардани...  
Това са само част от тракийските племена, задали първите кодове на българската самоличност. Названията са изписани в началото на живописно пано, което превръща един училищен коридор във впечатляващ цветен урок по родолюбие. На него са изобразени личности, предопределяли пътуването на България през вековете, знакови символи, приказни съкровища, бележити исторически събития, исконни обичаи, факти от вековната биография на държавата и народа, които припомнят поводите за гордост и респект пред миналото.
Паното се намира на втория етаж на русенското Средно училище с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“. Вчера то бе официално открито - за да заживее своя пълноценен живот като част от всекидневието на учениците. Поздравленията бяха за Галина Панова, старши учител по изобразително изкуство - нейна е идеята за това една цяла стена с дължина 57 метра, висока 2 метра и 40 сантиметра да разказва на малки и големи ученици за най-важните моменти от миналото на България. Поздравления получиха и учениците, с които тя е работила в различни периоди от 
осемгодишното приключение, преобразило обикновена училищна стена 
в изразително и емоционално въздействащо житие на българския народ. 
Всичко започна с това, че исках да се разделим с традиционните стари пана в училищните коридори, разказа директорката на СУПНЕ Искра Иванова.
„Искаше ми се да направим обстановката им по-съвременна, по-свежа, децата да се чувстват по-уютно. Тогава госпожа Панова сподели своята идея - вторият етаж да стане едно живописно място, което да напомня на учениците за корените на нашия народ и да прокарва въздействаща родолюбива нишка, която да стъпва върху духа, ценностите, поривите на българите през различните исторически отрязъци“, каза Иванова. И припомни, че родолюбието е линия, която училището следва неотклонно в последните години, като поставя акценти върху традициите от миналото, вплитайки ги в съвремието на днешните деца и младежи. Тази линия очертаваме и с Деня на народната носия, който вече 12-а година кара децата да се обръщат към смисловите значения на пъстрите шевици, да издирват малко познати обичаи, свързани с кукерството, със Сирни Заговезни и Благовещение, като вплитат в старинните празници и обреди своя нов прочит. Така беше и тази година на националния празник Трети март, когато в двора на училището три групи деца с тениски в цветовете на националното знаме изобразиха шевицата канатица, обозначаваща връзката семейство-род-народ, а след това се подредиха, „изписвайки“ думата „България“, за да се изтеглят накрая в Спиралата на Фибоначи“, разказа директорката.
Автор на този наистина впечатляващ флашмоб е отново Галина Панова. 
Със сигурност 
Спиралата на Фибоначи в бяло, зелено и червено на Трети март 
е изисквала не само достатъчно на брой репетиции, но и пространствено въображение и познаване на принципите на перспективата. Но при 120-те квадратни метра стена, върху която са изобразени най-разпознаваемите за всеки българин личности, места и събития от историята, при това не като схематична илюстрация, а пълноценно и талантливо, вече става дума за истински посветен труд, който без дарба и творческа искра е немислим. При това, не е излишно да припомним, че Дойче шуле, макар и авторитетна гимназия, все пак не разполага със специализирани паралелки с профил изобразително изкуство
„Преди да се стигне до стенописа, ние си отгледахме, възпитахме си ученици, за да стигнат до това ниво“, обяснява Галина Панова. Според нея много деца имат заложби да рисуват, но някой трябва да им покаже колко интригуващо и поглъщащо занимание е това, да отключи у тях дарбата и да им даде увереност, да ги насърчи да се справят и да откриват радостта от работата с четката и боите. Тя и нейната тогавашна колежка Донка Варамезова се включват в онези училищни програми „Моят час“, с помощта на които децата развиват свои хобита и занимания по интереси.
„Оказа се, че изобразителното изкуство е изключително привлекателно и бяха сформирани много групи от всички класове - от началния курс до гимназистите. Аз имах три групи, Варамезова също три. Децата се увлякоха, рисуваха с такава отдаденост... 
Това беше може би най-артистичният период в историята на училището 
И когато възникна идеята за паното в коридора на втория етаж, аз попитах: „Искате ли да се включите в него?“. Последва едно възторжено „Дааа!“, разказва Галина Панова. 
Така преди осем години започва работата по панорамната цветна българска история.
„Тръгнахме от траките - но преди децата да застанат тук, пред стената, и да посегнат към четките и боите, първо трябваше да прочетат доста неща, върху които до този момент не се бяха задълбочавали. Сред акцентите в най-древния период са надписите от пещерата Магурата - според нови изследвания всеки знак има свой смисъл и послание, съкровищата - Боровското, Панагюрското, Рогозенското, са изобразени едно към едно, обръщаме внимание на всеки детайл. Казанлъшката гробница - конете, съдините, изяществото и съвършенството, с което са направени... На всичко това обръщаме внимание. Както след това на оръжията от периода на национално-освободителните борби - сабята на Ботев е нарисувана в истинския й размер. Много ги увличаше изработката на керамичните пана, които вградихме в стенописа. С такова настроение мачкаха глината, оформяха изображенията, след това ги занесохме в Строителната гимназия - там имат пещ, за да се изпекат“, продължава разказа си Панова. И признава: „Със създаването на това пано може да се каже, че съм преподавала и история, и археология, и философия, и какво ли още не“.
За да предадеш епохи и техните герои хем достоверно, хем убедително, но и така, че да предизвикаш трепет, трябва да знаеш какво, кога, как и защо се е случило, да вникнеш в подробностите, да си наясно с атмосферата, нагласите, бита, облеклата, дори и прическите от съответния времеви период.    
От стената гледат Борис Покръстител, севастократор Калоян и съпругата му Десислава, Паисий Хилендарски
апостолите на Освобождението - Васил Левски, Христо Ботев, Райна Княгиня... В процеса на работа децата научават много нови неща от историята българска, вглеждайки се в подробностите (по думите на дългогодишната учителка в учебниците по история мястото на българското минало е доста оскъдно), откриват колко талантлив и достоен е българският народ, откриват духовната светлина, красотата на подвига, величието на себеотрицанието, усета към красивото и хармонията. Панова допълва: „Променя се мисленето на тези деца, които активно участваха в проекта, нагласите им, ориентацията към бъдещата им реализация дори. Радвам се, че им отварям очите за духовното, за историческите истини. Това е като едно огънче, което разпалваш у тях - така отключваш възприемането им на истинското изкуство, а то ги извежда до други равнища, до други измерения, вече сами започват да преценяват къде в живота им трябва да бъде мястото на материалното, постепенно го изместват на заден план, за да отворят пространство за истинските пориви към красотата и истинските стойности. Започват да разбират как и защо през епохата на Възраждането хората са работили „на ползу роду“ - в името на по-важните и по-стойностни неща. А за мен удовлетворението е в това да дадеш възможност на деца със заложби, с потенциал за дълбочина, да открият себе си и се насочат към това, което ще напълни живота им със смисъл. Говорим си с тях за това, че докато се изкачваш по хълма, не ти е лесно, често ти идва да се откажеш, но затова пък като надмогнеш себе си и стигнеш до върха, гледката оттам ти носи такова невероятно усещане, че разбираш колко си е заслужавало усилието“. 
Тази всеотдайност е принцип на Галина Панова през целия й учителски път - а нейното първо и единствено работно място е Дойче шуле. Когато идва тук след дипломирането си във Великотърновския университет, училището се казва „Климент Охридски“. С особено топло чувство тя говори за своята гимназия - Художествената гимназия в Казанлък, където и нейните преподаватели са учели гимназистите не само на това как се грундира платно, как се полагат бои и как се нанасят светлосенки. Те отглеждат у всеки от учениците човек с фина чувствителност и с умение да назовава нещата с истинските им имена. Тези принципи Панова следва и в своята работа - и на това учи и своите ученици. 
„Това, което имаш, не можеш да го оставиш вътре в себе си - трябва да го предадеш
особено когато работиш с деца. И когато видиш светлинките в очите им, когато видиш, че идват тук през лятната ваканция - за да работим по паното, когато разбираш, че потребността от изкуство вече е станала тяхна втора природа - тогава, значи, си на прав път“, казва Панова. 
За годините, през които е създавана живописната историческа панорама на втория етаж в Дойче шуле, някои от „зографите“ вече са завършили училище. Кирил Борисов е студент в Лесотехническия университет в София, Андрея Атанасова е завършила графика, Йоана Великова следва анимация в Нов български университет, студент по инженерни науки в Русенския университет е и синът на Панова - Витан Василев, който също е сред авторите на паното. Ден преди официалното откриване на художничката й предстоеше да постави последния щрих - да изпише имената на учениците - някои вече бивши, други сегашни, които заедно с нея са създали мащабния стенопис. 
Хубаво е, казвам, преди да си тръгна. Така се получи, защото не беше за пари, усмихва се едва забележимо Галина Панова и добавя: „Когато се прави за пари, нещата стават по друг начин“. 
А аз на излизане от училището си мисля, че е не просто добре, а си е направо спасително, когато за един учител не съществува „другият начин“, а само светлинката, която иска да види, че блещука в очите на учениците.