Лихвата по депозитното улеснение (която банките получават, когато депозират средства при ЕЦБ за един ден (овърнайт) и която е основният референтен показател) остава на равнище от 2,50 процента , тази по основните операции по рефинансиране (по която банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица) - 2,65 процента, а лихвата по пределното кредитно улеснение (плащана от банките при овърнайт заемане на средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) - 2,90 процента.
Цените на енергията продължават да се повишават, което създава рискове за ускоряване на инфлацията и за забавяне на икономическия растеж, обобщава в изявление Управителният съвет на ЕЦБ.
Устойчива инфлация
Макар пълните последици от енергийния шок тепърва да се проявяват, базовата инфлация до момента остава сравнително стабилна, а заплатите на този етап не показват съществена реакция. Засиленият мащаб и по-голямата продължителност на енергийния шок, както и произтичащите от тях косвени и вторични ефекти, вероятно ще доведат до по-висока инфлация и по-слаб растеж, се отбелязва в изявлението.
Условията за финансиране се затегнаха след предишното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ, което вероятно ще окаже натиск в посока надолу както върху инфлацията, така и върху растежа. Управителният съвет е решен да провежда такава парична политика, която да гарантира, че в средносрочен план инфлацията ще се стабилизира на целевото равнище от 2 процента. Управителният съвет разполага с необходимите инструменти, за да действа в условията на настоящата висока несигурност. При определянето на подходящата парична политика той ще следва подход, основан на наличните данни и решения, вземани за всяко отделно заседание, подчертават ръководителите на институцията.
Решенията на Управителния съвет за лихвените проценти ще се основават на неговата оценка за перспективите пред инфлацията и свързаните с тях рискове, като се отчитат постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базовата инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. В заключение Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.
Курсът на еврото бе устойчив днес преди обявяването на решението. За месеца общата европейска валута обаче е загубила близо 2 процента спрямо американския долар (курсът в ранния следобед бе около 1,1145 долара за 1 евро) и 2,5 процента спрямо британската лира.
Очаквано решение
Днешното решение на ЕЦБ бе очаквано от икономисти и анализатори, след като банката вдигна лихвите с по 0,25 процента за втори път тази година на изнесено заседание в Берлин миналия месец. Те обаче прогнозират повишение през декември в условия на висока инфлация в еврозоната на фона на войната с Иран, която държи цените на енергията трайно високи, и на сътресенията във Франция - втората по големина икономика във валутния съюз.
Инфлацията в еврозоната е близо два пъти по-голяма от целевото равнище на ЕЦБ от 2 процента. Миналия месец тя е достигнала 3,8 процента на годишна основа, сочат данни на Евростат, спрямо 3,2 процента през август.
В резултат повечето от интервюираните от Ройтерс икономисти прогнозират повишение на лихвите на последното за годината заседание на ЕЦБ, което ще се състои през декември, и поне още едно до средата на следващата година. Все пак, предвид практиката на базираната във Франкфурт институция, тя не пое днес конкретни ангажименти в тази посока и потвърди своя основан на икономическите показатели подход.
Друг фактор за запазването на равнището на лихвите днес са някои благоприятни икономически данни, публикувани през последните седмици, въпреки високата инфлация, предизвикана от поскъпването на горивата заради войната в Близкия изток, отбелязва Франс прес.
За момента ЕЦБ не изглежда изключително притеснена от евентуална по-нататъшна инфлация, която да бъде предизвикана от цените на енергията, но е готова да действа, например при ескалация на конфликта, обобщава Ройтерс.
Безпокойства за Франция
Заседанието се състоя в момент, когато доходността на френските държавни облигации се повиши до отчитани за последно преди повече от две десетилетия равнища, надхвърляйки миналата седмица психологическия праг от 5 процента (за книжата с падеж 10 години) за първи път от 2002 г., преди да се понижи до 4,94 процента вчера, отбелязва АФП. Нещо повече, разликата между доходността на облигациите с падеж 10 години, емитирани от втората икономика в еврозоната и първата - Германия, е на равнище от около 155 базисни пункта - най-голямата от есента на 2011 година.
Според анализатори, цитирани от Си Ен Би Си, обаче по-устойчивите банки и защитните механизми, създадени след дълговата криза в еврозоната отпреди петнайсетина години, ограничават риска напрежението да обхване целия валутен съюз.
Франция трябва да реши дълговите си проблеми посредством фискална консолидация, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард по-рано този месец.
Това изказване отразява предпочитанията на финансовата институция на Европейския съюз (ЕС) да не се намесва, а да остави правителството в Париж да се справи само́, посочва Ройтерс.
Тази седмица се очаквани решенията за паричната политика и на други водещи централни банки. Вчера Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, също очаквано, остави основната си лихва непроменена в диапазона 3,75 - 4,00 процента, след като миналия месец я повиши с 25 базисни пункта - първото увеличение за тази година. Повечето анализатори очакват второ покачване от страна на УФР през декември.
Кристин Лагард обяви оттеглянето си
ЕЦБ съобщи по-рано днес, че Кристин Лагард ще се оттегли като неин президент на 7 февруари догодина.
ЕС, от своя страна, обяви, че започва процедура по избора на заместника на Лагард.
По информация на Ройтерс 70-годишната французойка може да бъде избрана още следващия месец за председател на Световния икономически форум. Агенцията отбелязва, че предсрочното оттегляне на Лагард оставя на лидерите на ЕС няколко месеца да изберат човек за един от най-влиятелните икономически постове в съюза преди президентските избори във Франция през пролетта на 2027 година, на които според проучванията на общественото мнение е фаворит кандидатката на крайната десница Марин Льо Пен.
Бившите управители на централните банки на Нидерландия и Испания, Клаас Кнот и Пабло Ернандес де Кос, са смятани за водещи кандидати за следващ президент на ЕЦБ, отбелязва Ройтерс.