Индексът на икономическо доверие (Economic Sentiment Indicator - ESI) спадна до 96,9 пункта през октомври спрямо ревизираните 97,5 пункта през септември. Стойността е най-ниската от юни и е под очакванията на анализаторите, които прогнозираха показателят да остане без промяна на равнище от 97,5 пункта.
Потребителско доверие
Потребителското доверие се понижава за втори пореден месец, като индексът спадна до минус 17,9 пункта спрямо минус 16,8 пункта през септември. Нагласите в търговията на дребно също се влошиха значително - показателят се понижи до минус 8 пункта през октомври при минус 6,5 пункта месец по-рано. Спад беше отчетен и в сектора на строителството, където индексът достигна минус 5,9 пункта спрямо минус 5,3 пункта през септември.
В сектора на услугите доверието също отслабна - до 5,3 пункта този месец спрямо 5,9 пункта през септември. За разлика от общата тенденция доверието в промишлеността се подобри, като индексът се повиши до минус 3,4 пункта при минус 3,9 пункта през септември, надхвърляйки и прогнозите на анализаторите.
Индикаторът за очакванията за заетостта (EEI) нарасна с 0,7 пункта до 98,2 пункта през октомври.
Проучването отчита и значително увеличение на очакванията на ръководителите на компании за продажните цени във всички четири бизнес сектора.
Данните са публикувани в деня, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви решението си за паричната политика. Очакваше се институцията да остави основните лихви без промяна, което се и случи.
„Няма непосредствена необходимост от повишаване на лихвите, но ЕЦБ ще продължи да следи внимателно доколко ще се проявят вторичните ефекти“, коментира икономистът Берт Колейн от Ай Ен Джи (ING).
Той има предвид риска първоначалното поскъпване да доведе до последващи увеличения на разходите и цените, които да задържат инфлацията висока за по-дълго време.