„Местата имат памет“, каза създателката на фондация „Прочети София“ Тодора Радева, припомняйки си представянето на стихосбирката „Там, където не сме“ на Господинов през 2016 г. в същата зала. По думите ѝ различните истории се наслояват една върху друга, а литературата и градът се преплитат. Тя даде пример и с миналото на сградата на ул. „Кракра“ 11, в която някога се е помещавала хирургическата клиника на д-р Иван Карамихайлов и където през 1927 г. е починал литературоведът Боян Пенев.
Джорджа Спадони разказа, че книгата е разделена на четири глави, всяка от които представлява разходка из София. Първият маршрут започва от храм-паметника „Св. Александър Невски“. За да изгради маршрутите, авторката препрочита произведенията на Господинов и събира близо 90 откъса, свързани с града. След това ги подрежда върху карта, като се стреми разходките да следват едновременно логиката на градското пространство и хронологията на събитията. По думите ѝ целта е била да създаде достъпен пътеводител за италианските читатели, включително за онези, които никога не са посещавали България или не познават творчеството на писателя.
„Това е книга, наистина построена на принципа на различните времена“, каза Господинов. Според него едно и също място придобива различен смисъл през отделните исторически периоди. Той даде пример с Докторската градина и изчезналата къщичка, в която някога е живял поетът Александър Вутимски. Когато през 90-те години творчеството му отново започва да привлича внимание, това място се появява и в „невидимата география“ на столицата. Господинов сподели, че би искал да създаде литературен маршрут на местата, които вече не съществуват в София.
„Някак сме станали постепенно чужденци на самите себе си“, каза той във връзка с промените, които с времето преобразяват живота на хората и познатите им места. Писателят допълни, че самият той е открил в книгата на Спадони подробности, които не е знаел, а особено ценно за него е преплитането на личните истории с „голямата история“.
Спадони, която работи и като екскурзовод, включва литературни откъси в обиколките си с италиански туристи. Сред местата, които посещават, е пазарът в квартал „Младост“, където тя чете пасажи от „Физика на тъгата“. По думите ѝ читателите възприемат произведенията по различен начин, когато се озоват на местата, описани в тях. Според авторката литературата дава друга перспектива към българската столица, която остава сравнително слабо позната на западната литературна карта. Тя разказа, че по време на обиколките туристите откриват не само познатите забележителности, но и квартали и места, които обикновено остават извън туристическите маршрути.
Литературният критик Митко Новков попита гостите кое е най-„софийското“ място за всеки от тях – мястото, в което времето, историята и географията се събират в най-сгъстен вид. За Господинов такова място дълги години е била къщата на Яворов, където през 90-те години се е помещавала редакцията на „Литературен вестник“. Той посочи и района около някогашното кино „Дружба“, с който свързва много от спомените си за София.
Спадони открои района около улица „Екзарх Йосиф“ и стария еврейски квартал, където според нея се преплитат различни пластове от историята на града. Връзката ѝ със София започва през 2016 г., когато пристига за летния семинар за чуждестранни българисти. Интересът ѝ към българския език се заражда по време на следването ѝ в Болонския университет, а срещата със столицата я подтиква да се връща отново. Авторката разказа и за момент през есента на 2021 г., когато се колебаела дали да остане в града. Една вечер, поглеждайки от прозореца си към храм-паметника „Св. Александър Невски“, решила да остане.